Източниците се изреждат в края на публикацията с номерация по реда на срещането им в текста

Преобладаващ е международният стандарт, в който литературният източник се отбелязва с поредна цифра в квадратни скоби, съответстваща на номера на срещане или на подредбата на цитираните източници по азбучен ред. Понякога се ползват цифри като суперскрипти (но могат да се объркат със знак за степенуване).

Съвременните редактиращи програми (напр. Word) автоматично преподреждат номерата в квадратните скоби и в списъка на източниците при разместване, вмъкване или изтриване на пасажи с цитирани източници. Това спецовете по предпечатна подготовка го знаят срещу заплащане.

От научна гледна точка е честно да се цитира заглавието на източника в оригинала, който авторът е ползвал и съответните подробности относно автора, издателя и годината. Най-честно е да се спомене и страницата на цитата в съответното издание.

ЗАБРАНЕНО Е ПРЕЦИТИРАНЕТО: когато авторът цитира нещо, което не е чел, а само го е срещнал цитирано в следващ труд. Научната етика изисква цитирането на истинския източник, който авторът е ползвал, но с това много често се спекулира. Пример за научна измама: чел съм В. Златарски, който цитира Зонара и в своята публикация правя цитатна релация директно на Зонара без да споменавам В.Златарски, а директно преписвам заглавието на гръцки, както го е цитирал В.Златарски...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Д-p OxБoли на 27.05.09 20:43.