В интерес на истината и аз си представях тази линия, демек ятовата граница.
А София е многоаспектен град - позволих си да направя едно обобщение. Иначе съм съгласен и за мекането на бакшишите (което пак не е повсевместно), както и при продавачките (пак не при всички) и т.н. Въпрос на социална прослойка. Специално за Италия съм питал познавач - италианците говорят помежду су на собствения си диалект, в присъствие на други говорят на официалния. И от тук почват степените на реализиране на това правило, които зависят от: социален произход, регионален произход и др. Например тия от Рим си говорят на техния, дори и с неримляни, но диалектът им е близък до флорентинския, както се изрази човекът, е като някакъв селски вариант на езика. От други региони правилото сработва в пълна степен, в трети - междинен вариант между двете крайности. От друга страна действа и факторът социално и културно положение и принадлежност.
Всъщност - нищо ново под слънцето - Лил посочи и невербалната функция на езика - средство за изразяване на принадлежност или разграничаване. И това е по цял свят.

------------------------
Слушай беззвучието...