Сравнявайки отношението българси-руски с английски-немски търся не толкова пълна, колкото разбираема аналогия. Двойките Езици са в едно семейство, но са доста различни: на най-повърхностно ниво бг и анг. са аналитични, руски и немски - синтетични. Подобието е и лексикално и граматическо. На лексикално равнище: множество думи имат еднакъв характерен за езиковото семейство, произход. Тук е вярно, че между руския и българсия има много повече когнати, отклкото между английския и немския, но и там са предостатъчно - основни глаголи и глаголни форми, много прилагателни и наречия, предлози и някои съществителни. От граматическа гледна точка - бг и енгл. имат пределно усложнена времева система; докато енмския, и особено руския са ограничени в това отношение, но основните причастия са досотъчно близки, за да се види връзката.
Аналогията е още по-удачна от гледна точка на хората, които с които общувам - англоговорящи северноамериканци и имигранти - хора, които надали знаят нещо значително за шведския. Понякога идва въпросът: английският и френският не са ли по-близки от английския и немския? И аз, многознайкото, отговарям - само на лексикално равнище, но дори и там основните думи са по-близки с немския. Добавям, че френския е подобен грамтически и лексикално на испанския.

Що се отнася до над-националното самоопределение - много е удобно когато попаднеш в смесена компния. Балканите са достатъчно прегрято място - ако стане дума за спорен въпрос, винаги можеш да кажеш, че за толкова векове така сме се умесили, че ядем почти еднакви ястия, играем подобни хора и, не на последно място, след толкова войни и превратности, не е ли редно да живеем като добри съседи, аджаба?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите