За разлика от повечето от преждеизказалите се, аз се имам за славянин - това не е най-важната ми отличетлна черта, аз мога да принадлежа към произволно много общности. Вярвам, че те се допълват една с друга и създават условия за ползотворно общуване в различни среди.
Например, често полушеговито говоря с поляци, чехи, босненци, руснаци и сърби за това колко близко са езите ни -- повечето (изключая руснаците) не съзнават тези близости, но кратки демонстрации водят до грейнали усмивки и случайни конктатки, които продължават с години.
Значи ли това, че панславизмът е жив и здрав; или пък просто, че представлява удобство?
В неславянски среди, се предствям като българин и балканец, на север от Гърция, Турция, на запад от Черно море, съсед на Сърбия и Румъния. Българският език - славянски, като руския, но различен от него, както английския от немския или холандския. И при това сравние, обикновено пак грейва лампичка - "ама те близки ли са"?! А добро утро, си мисля аз и си обяснявам за граматика, лексика и т.н.
То е ясно - многословен съм, но пък - общитетлен:)))
от C. Van Vechten
|