Хм, знаеш ли, никога не съм предполагал, че в западна България българският е звучал чуждо. За хората с македонски, шопски, врачански произход, които са били около мен не е имало никакви затруднения да си го говорят, защото имат произношението, като сменят някоя друга дума с книжовното й съответствие и са готови. По-скоро винаги ми се е струвало, че проблемът е за източна България, заради това пусто произношение, което е взето от западните говори. Но не ми е идвало на ума, че може да има и трудности в лексиката и граматиката. Едно, че тя отговаря на родния ми диалект, друго че все пак на този език се учи от първи до единайсти клас, на този език слушаме радио и гледаме телевизия, четем вестници, списания. И книги. Да, книгите...
Виж, и тук, на Изток книжовният звучи някак си "различно", да кажем. И такива, които го използват звучат някак си особено, малко странно, малко префърцунено. Аз самият го използвам попречупено през местния диалект, за да не бъда "странен". :)
Реално погледнато, настоящия книжовен няма еквивалент сред нито един от българските диалекти. А е сборно формирование от всички тях, което ми харесва адски много. Да забравим прецедента "Македония" - пак ще се кефя на един език, който свързва най-отдалечените краища на България в едно общо езиково пространство. И винаги ще рипам срещу всякакви опити за посегателство срещу него.
Диалектите на са богатство - диалектите са ДЕФЕКТ на времето, когато липсата на достъпни комуникации в течение на години, десетилетия, векове, е довела до анклавиране на говорите и не само.
Живеем във времена на бурно развиващи се комуникации, глобализация, учене на чужди езици, контакти с хора от цял свят...
Това ми е болно - защо можем да учим и да говорим на чужди езици, да се опитваме да мислим на тях, защото това е пълноценното овладяване на езика и защото е необходимо за живота ни в съответната чужда страна. Но категорично отказваме да говорим и да мислим на официалния език във родната ни страна?

Защо?

------------------------
Слушай беззвучието...