Ми ще кажа, че човек, който пише котка, но има предвид мачка, има предвид мачка, а не котка. И отказва да мисли на езика, който го свързва с оня от Добруджа. И, че не е овладял същия този език достатъчно добре и да мисли на него му е голем тормоз, затова предпочита родния си диалект, който му е наливан от както се е родил и не му се е налагало да положи никакви усилия да сбере некакъв си там речников запас.
Такъв човек ми напомня за циганина, който се опитва да говори български, ма някак си това го мъчи и са очевидни лекотата и облекчението му, когато премине на цигански.
Никой не може да ме убеди, че който и да било от диалектите е по-богат от книжовния български. Нямам нищо против езикът да се обогатява, въпреки че масата българи, сред които и аз самият, хал хабер си нямат от неговото богатсво. На този фон аргументът "разнообразие на езика" е смешен.
Нека всеки да си говори както си иска. Но не приемам опити за посегателство и неглижиране на книжовния език заради лични затруднения при неговото използване.
За вписването в парадигмата (така и не разбрах какво значи парадигма, ма като я няма в родния ми диалект, аз кво съм виновен) - оди у некое село, нема значение дали по шопско, старозагорско, добруджанко или македонско. Заговори некой турбо селянин, дето има някакъв смътен спомен за някакъв книжовен език дето го е тормозел до безуспешно изкаран осми клас и обърни внимание на нивото на неговата култура, знание, интереси, разбирания... А, може да се опита да ти говори "книжовно", понеже вижда учЕн човек срещу себе си. Ати ще се бориш едновременно със чувсвото на смях, състрадание и снизхождение.

------------------------
Слушай беззвучието...