Преди години, в десети клас, щях да идвам да се бия за вас, моите братя, ако сърбите ви нападнат. Югославия тъкмо се разпадаше...
След това от същите тия мои братя "разбрах", че съм "бугарин-татарин" и трябва да забравя историята си, за да има къде да се настани и в какво да се вкопчи сръбската българомразеща теория на македонизма...
Разбрах, че братята ми са мъртви от три поколения, а на тяхно място, незнайно от къде, са се появили милион и половина българомразци, говорещи странно изкривен и осакатен родния ми език.

Забравих. Положих много усилия...

Не зная защо си позволих тоя опит за диалог с тебе.
Ти разрови стари рани в сърцето ми. Които бях успял с много усилия да посипя със пепел. И които отново ще посипя със пепел...

Та, толку, приятелю, остани си со здраве, "дискутирай" тука с когото искаш, но мене не ме търси.
Бива?

------------------------
Слушай беззвучието...