Звукът, кодиран с "о" от Кирил И Методий е бил нещо средно между сегашното "а" и "о". На "протославянски" е била "словос" (личи в мн. ч. "словеса").
ПИЕ корена е kleu-, от него чрез преглас са и думите слава и слушам. На латвийски има дума slava със същото значение, литовски slove - почест, на санскиртски srava - слава или почест. На гръцки kleo- (има го в имена като Клеопатра и Херакъл)-слава.
Със значение "слушам" - нем. lauschen, англ. listen (т-то е само правописна изгъзица и никога не се произнасло)