На британския пазар преди 20-ина г. шрифтовете се предлагаха с показател "characters per pica", известен и като "characters per em", "cpp" или "cpm" -- среден брой знаци на цицер. Та правиш макет, задаваш примерно 9/9 Таймс Х 12,5 цицера за тялото и знаеш че 12,5 х 3 знака на цицер дават под 40 знака на ред средно. За шрифтове без тоя показател имаше удивително точна формула с делене широчината на азбуката (с малки букви) с едиколко си; уви, забравих колко (3,41 ли беше..?) -- години са минали... Но това важи за английските азбука (латинска писменост без диакритика) и език, както и за времена, в които (перифразирам преподавател по типография) "буквите не бяха гумени, че да ги разтягаш и свиваш". За българските еквиваленти идея нямам някой нагърбил ли се е със сравнително лекия труд по определяне на такъв показател, а днешните букви са не само гумени, ами направо виртуални!
Що се отнася дължината на реда, основните родове шрифтове са вестникарски и книжни (за дълги редове). Първите са за между една и една и половина азбуки на ред. Вторите са за до две-две и нещо азбуки на ред. С което все едно казвам "стаите следва да са боядисани в зелено". Башкъ имаме размер, разрядка, полета, стока (хартия -- тегло, гланц или не), цвят на шрифта (такива неща като "черно" и "бяло" няма), предназначение, илюстративни материали, предмет, тон и регистър на текста и куу-у-пи-ща други съображения.
Но за всеки случай напомням -- никога над 65 знака на среден ред, ама ни-ко-га!!!
|