За всяка цел има шрифт.

На екран работя с Куриер, защото е най-ергономичен за целта. Тъй като знаците са еднакво широки (точката е равна на М и Щ) и при дописване и триене разместванията дразнят окото мноо-о-го по-малко.

На хартия -- напълно друг въпрос. "Обикновен печатен документ" ми говори нещо с по 20-25 реда на А4. Тогава са нужни големички полета, книжен шрифт (не Таймс, който е правен за по 30-40 знака на ред, а серифен шрифт като Букман, Баскервил, Сенчъри, Гарамонд, Палатино, Перпетуа), форматиране на текста на "гребен" (без спазване на ред отдясно -- това дава еднакви шпации, което е по-ергономично), в никакъв случай не повече от средно 70 знака на ред и около и над 20 на сто разрядка (демек, шрифтът е 12 цицера, а разстоянието между редовете е 3 цицера башкъ -- "кугел 12 на 14"). За заглавия може контрастен лек сансериф като Франклин или Нюз готик или лекия (не чер; лично предпочитание) вариант на основния шрифт в уголемен кугел (примерно 18 на 21, 24/28 и т. н.).

Таймс също може да работи, но при тия дълги редове му трябва жестока разрядка от порядъка на 30 и кусур на сто -- да кажем, кугел 12/17.

Сансериф при дълги редове е чист садизъм спрямо читателя, но ако се налага, нещо като Хелветика, Юниверс или Нюз готик (вестникарски шрифтове с голямо тяло) изискват жестока разрядка, а класиката (Гил) и пост-класиката (Калибри) може да работи и с по-малки разрядки.