обяснявам го с падежните остатъци. от (по реда, в който си дал примерите) именителен, винителен, дателен, звателен. както виждаш, остатъкът от именителния се проявява в правилото за пълен/непълен опр.член. остатъците от винителния и дателния - единствено върху местоименията, а от звателния върху мъжките имена (щото от няколко десетилетия префърцунеността по някои направления доведе до това, че използването на звателна форма при женските имена да звучи просташки и грубо).

на чужденците, ако въобще се реша да обясняавам за пълния и непълния член, бих го обяснил така - извършителят на действието винаги е с пълен член (щото може да не знаят какво е подлог), в останалите случаи е непълен (най-общо казано). за го - когато действието се извършва върху замененото съществително. за му - действието се извършва/е насочено не върху, а към даденото лице/предмет. а за му-то, заместващо негов - когато има принадлежност. всичко това, разбира се, придружено от куп примери, от които няма как да не стане ясно.
всъщност, го, му и му са кратки форми на "него", "на него" и "на него/негов"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите