Не съм репресиран в същинския смисъл на думата. Дори не съм се напъвал да търся какъвто и да било подобен статут и ще моля занапред да не правите толкова далечни изводи без да имате основания за това. Моето беше просто плесване по вратлето. Макар че имаше няколко месеца през които можех от случайни заработки да направя по около 60-70 лв. (при минимална заплата за страната 100 лв., т.е. заплатата на една циганка чистачка) и с тях да гледам семейство с малко дете. Имаше и хора които го отнесоха далеч, далеч повече от мен. Един от тях мой близък приятел го доведоха до самоубийство и моля Ви не ми разправяйте че е бил слаб и нямал воля. Комунистите бяха отлични тактици умееха да разберат къде е слабоста на всекиго и удряха точно там, т. напр. няма баща който да не направи компромис когато го изнудват чрез децата му.
Гражданското общество е точно толкова гражданско колкото позволява отделните негови членове да бъдат "регулирани" от други негови членове решили да бъдат "регулатори". През 30-те именно заради регулирането на обществото на власт дойде един чичко с мустачки и хубавичко я нарегулира, друг един чичко пак с мустачки регулираше, регулираше и регулираше, че по едно време сам спря защото се уплаши че както я е подкарал скоро няма да остане никой за регулиране. И в двата случая винаги обяснението е било едно и също - "требе да се регулираме некакси, па я че го напраим най-убуу!". В гражданския договор участвам: 1. чрез резултатите от работата си, 2. чрез данъците които аз и съпругата ми внасяме (които никак не са малко) и 3. чрез двамата си сина които един ден ще поемат изцяло отгворностите си на граждани. В същото време отказвам да участвам във Вашия граждански договор като обект на регулиране а да стана регулатор е пълен абсурд.