|
Това е един интересен въпрос, който при все значителния ми интерес към "прабългарската" проблематика не съм срещал някой сериозно да обсъжда.
В съвременните тюркски езици има т.нар. или "вокална хармония". В древнотюркския .
Как е възможно тогава да възникнат "тюркски" имена от типа на Атила, Заберган, Аспарух, Кубрат, Кормесий, Севар, Кормисош, Сабин, Омуртаг, Маламир, Пресиян, Борис, Иратаис, Исбул, Крумесис, Негавон, Пумир, Цепа, Турдачис, Хумир, родовите имена Ермиар, Кубиар, Угаин, Вокил, Укил и т.н.? Какви са тези "тюркски" титли като ичиргу боила, багатур багаин, жупан, копан, зиткомир? Какви са тези "тюркски" думи като зера, шегор, дилом, алем, текучитем, алтом?
Тук изброявам само някои от думите, които според големи лингвисти като Веселин Бешевлиев са тюркски. Въпросът за липсата на хармония на гласните при тях е напълно логичен. Интересно защо примерно Бешевлиев не го е коментирал? В "Първобългарски надписи" изрежда по-горните имена и титли като тюркски, а не обяснява как е възможно да са в такъв вид, ако са чисто тюркски думи.
Ще ми е интересно да науча повече ако някой от вас знае къде този въпрос е коментиран.
Редактирано от N*ы{b}l©®™ на 09.06.08 18:03.
|
Тюркският синхармонизъм и "прабългарските думи"
