Латинското окончание -ус се запазва при двусрични думи, които са по-нови заемки като статус.
Отпада при по-стари заемки, заемки през друг език, както и при имената (много от тях са ранни заемки - имена на светци и пр.) - например пулс, стил, ценз, Марк, Брут, Юст.
При думите с повече от две срички -us отпада - портик, сенат, легат, оцет, апарат, кандидат.
В български -ий (-и) може да се получи само от латинското -ius (или гръцкото -иос), а не просто от -us. Имената на фамилиите като Claudii не са нищо друго освен множествено число на имената (Claudius), все едно фамилията на Ивановците.
Тези имена са ранни заемки в български - имена на светци, владетели, също месеци (януари, юли). А защо е -ий, а не -иус, е разяснено по-горе от avataar.