|
Във форума на Цариброд/Димитровград (Сърбия), един от пишещите пуска много интересни текстове - народни песни и приказки. Следва песента ("На гробљу"/"На гроба") , която малко ми напомня на Пенчославейковата "Чумави" - част от образите и епитетите.
Това, което е дори по-интересно е езикът - звучи български, но:
1. е написан със сръбската "Ћирилица".
2. Освен изобилстващият звателен падеж, се срещат още и винителният, и дателният. Например, дано не ги бъркам, но според мен
2.1.в заглавието е винителен,
2.2.а в "Па да се из црну земљу дигнеш." - дателен.
Въпроси:
Какъв е този диалект?
Каква е разликата между Ч и Ћ - мисля, че го нямаме на български?
А някой да има представа какъв е източникът?
Ето и песента. Наслаждавайте се:
- На гробљу-
О, леле, леле, мој Вито, мој добри другаре,
Да ли видиш, море, да сам код теб дошла,
Да се, Вито, с тебе разговорим,
Да ти се, Вито, пожалим,
Какоје на мен тешко без тебе.
Ој, Вито, Вито, мој другаре убави,
Зашто ме, Вито, зацрни,
Зашто ме, море, остави саму,
Да кукам како црна кукавица,
дa ce мучим, море, сама без тебе,
дa будем тужна мученица,
да не знам кво је радос и милос.
О, Вито, Вито, мој добри домаћине,
Без тебе ни се кућа испразнила.
Како че, море, кућа без домаћина.
Ја се, Вито, одзртам на све стране,
да ли чу негде дa тe видим,
а тебе нема да ми се јавиш.
Нема тe код волови, да ји тимариш,
Нема тe код овце, да ји покрмиш,
Нема тe на ливаду, да ју покосиш.
Ој, Вито, Вито, мој голем радениче,
куј ли че с 'г њиве да оре,
Куј ли че лозје у Гајбуџу да реже,
Куј ли че, море, лисници у Страље да дене.
О, Вито, Вито, мој уметни сејбијо,
Ти си, море, све знал да работиш,
Ти си све знал да напрајиш,
На теб се, Вито, ниједна работа неје отела од руће,
Ти се, Вито, од ништа неси бојал,
Ти си смејал на змију у уста да пљунеш.
Ој, леле, Вито, мој тужни мучениче,
Како ли је на теб, кад тe црна земља притиснула,
Ти, мој Вито, там наше девојче м 'лечко да најдеш,
па да му, Вито, кажеш, како га мајћа не мож да прежали.
Ој, леле, Грозде, Грозде, девојче моје убаво,
Ти си, ћерко, моје тужно првенче,
Ја сам ти се, сине, млого радувала,
И башта ти се, сине, млого радувал,
Где иде да иде, кад дојде on пpво y љуљћу погледа,
A ти му се, сине, смејеш.
Ој, леле, сине. црна ми тe судбина однесе,
Подмукла тe болес изеде.
Па ми се, ћерко. тешка рана отвори,
Па тај рана никад не може да зарасте.
А с'г ми се, сине, још једна рана отворила,
Твојега сам, ћерко, башту изгубила.
Па како да ви, сине. преболујем,
па како, ћерчице моја, да ви прежалујем.
О, Вито, Вито, Вито, жални другаре мој,
Како ме, море, тека напушти да самујем,
Што се, Вито, на мен не сажалиш,
Па да се из црну земљу дигнеш.
Знајеш ли, другаре, да је жито преродило,
Куј че с’г, Вито, снопови да врзује,
Знајеш да ти је Неша м’леч’к и некадаран.
Најесен че у школу појде,
А нема башту да га посаветује и да му нешто покаже
Почела деца оченаш да уче,
А он, кад требе да каже: оче, - не може,
сети се да башту нема, жал га, па вика...
„Мани се, мори, мани се, доста је толко.
С извијање не мож из земљу да га дигнеш.
Очи, мори, има да изгубиш, здравље има да изгубиш.
Па, куј че да те гледа, куј че децу да ти гледа. "
Не дирај ме, стринће, не дирај ме.
С куга чу ја да повревим, ако с њега нечу,
деца че си порасту, другаре че си најду,
само чу си ја како црна кукавица да кукам...
Оттук:
---
Але-хоп!
Редактирано от Linjack на 03.06.07 05:50.
|
Шопски или тролашки, македонски или ???
