|
охоо....някакви цитати на Хитлер!?!?
А аз винаги съм си мислел, че Хитлер не е можел да мисли
Директно никъде не съм го споменавал това"необходимо е да се "потопиш" в културата", но индиректно може би си го усетил по някакъв начин. Да, наистина е много важно да усетиш полъха на бита на държавата, чийто език учиш. Да осъзнаеш интонациите в различните емоции и изобщо във всички типове разговори - това се постига само чрез някакво отношение към самата държава, към културата и. Без него не можеш да се потопиш в дълбините на езика. Така че - езика сам по себе си е на първо място една необятна джунгла, в която непрекъснато трябва да си проправяш път през гъстата растителност. Но колкото повече време прекарваш в тази джунгла, толкова повече започваш да опознаваш тази растителност. Тя е все още там, но не ти пречи. Просто вече си я опознал и знаеш пътя......
Нима сме изпитвали някакви усилия като малки, когато сме трябвало да се учим да говорим? Просто е дошло от само себе си, но с цената на много години. Същото можем да го пресъздадем и сега. Но вече не като деца, а като мислещи хора. И се целта се постига за далеч по-кратко време. Ние сме нямали и хабер от граматика, но все пак сме се научили да говорим. Сега знаем минимум една (българската) след което навлизаме във втория език - нова граматика. Започват съпоставки, сравнения. Но за да има съпоставки и сравнения трабва да се спази едно желязно правило - една граматика да е, няма значение дали бг, немска или англ(но ако трябва да съм откровен немската ти дава най-добра представа "що е това език и има ли той почва у нас"), трябва да се знае перфектно. Това ти дава най-добрата основа за бързото напредване след това в езиците - които и да са те, колкото и да са. Така паралелно не е никакъв проблем да учиш 2 дори 3 езика. Така се допълват един друг, правят се постоянно паралели и това подпомага изключително цялостното разбиране към това да говорим на даден език. Разграниченията ясно се очертават и ти се набиват в съзнанието дори и без да го искаш. Почивката от даден език може да се изрази като работа по друг - колкото и парадоксално да звучи, тоест смяняйки ги през някакъв интервал от дни 1-2, участъците от мозъка, които се грижат за съответния език си почиват равномерно. Уляга ви наученото, поемате глътка въздух, разнообразявате другия цикъл от дни с друг език и интереса към предишния се връща с пълна сила. Всеощото мнение е че като учим два,три езика настъпва хаос в главата и нищо не може да се запомни, бъркаш се постоянно, оплиташ езиците....това може би е така ако не е спазено правилото, за което вече споменах. След което, имам такова чувство, че всеки език си издълбава собствен кладенец в мозъка и той става все по-дълбок и по-дълбок, ако се дълбае в него. И тези кладенци няма как да си попречат взаимно. Просто ти черпиш вода от този, който ти е най-близък(разбирай най-необходим в дадена ситуация, а не най-близък в смисъл като като майчин). Не ти е проблем да наточиш вода и от петте кладенеца например ако се наложи, нали?
|
Re: Чужди езици [re: Shankly]
