|
Историята е следната--пиша дипломна работа на тема "Etymological Finite State Approach to Bulgarian Morphology." Finite state (или краен автомат на български) морфология ще рече програма, коята анализира/генерира думи. Например:
analyze> пишешъ
писа<V><pres><sg><2>
analyze> писахъ
писа<V><aor><sg><1>
analyze>
generate> писа<V><aor><pl><2>
писахте
Думата etymological в заглавието е с идеята цялото нещо да бъде базирано на произхода на думите и морфемите, понеже това упростява анализа. Като страничен, но неимоверно полезен ефект, програмата ще може да анализира/генерира не само днешния правопис, но и този до 1945 г. Варианти и нови правописни системи също могат лесно да се добавят. За довоенния правопис гледам предимно в граматиките на Андрейчин от 1942[1] и Младенов от 1939[2]. Има страшно много неща както в по-стария, така и в по-новия правопис, които си заслужават обсъждане.
В момента най-пресни в главата ми са сегашните деятелни причастия. Неимоверна каша между Андрейчин, Младенов и по-ново време:
Андрейчин: от основа на -е за I и II спрежение и -а/-я за III + наставка -щъ, -ща, -що (-ще), -щи. Например: четещъ, четеща, четещо, четещи, играещъ, ходещъ, търпещъ, гледащъ, стрелящъ
Младенов: от глаголната основа на сегашно време трето лице мн.ч. + -щъ, -ща, -що (-ще), -щи. Например: спящъ (от спятъ), бдящъ (от бдятъ), знаящъ, криящъ, копаящъ, плачащъ, пишащъ, чуящъ, гърмящъ, служащъ, умиращъ, купуващъ. Стъкменитѣ тъй сегашни действителни причастия ще свършватъ всички на -ащи и -ящи и ще бѫдатъ така по-благозвучни, па и не ще се отклоняватъ и отъ общославянския законъ, според който основитѣ на сегашнитѣ действит. причастия се съгласуватъ съ гласната въ 3 лице множеств. число сег. вр. на глаголитѣ. Но също така: Досегашнитѣ български граматики обаче учатъ, че всички глаголи отъ I и II спреж. свършватъ на -ещъ, -ещи: хвалещъ, свѣтещъ. Тия завършеци сѫ отъ причастнитѣ форми горещъ (горѧшт-) и вонещъ (вонѧшт-) (глаг. горя, воня), които сѫ станали вече прилагателни имена, схващатъ се като прилагателни.
По-ново време (граматика на БАН[3]): от основата на мин. несв. време + наставка -щ. Например: чета-четях-четящ, играя-играех, играещ, търпя-търпях-търпящ, ходя-ходех-ходещ, лежа-лежах/лежех-лежащ/лежещ, стоя-стоях/стоех-стоящ/стоещ, казвам-казвах-казващ. Съществува и дублетност на формите за I и II спрежение: четящ и четещ, търпящ и търпещ, спящ и спещ. Дори в продължение на близо половин столетие (до 1945 г., когато е въведено днешното правописно устройство) формите с основна гласна -е (-ещ) са бивали представяни и препоръчвани като нормативни...
Весело. Смятам да приема формите на Андрейчин до 1945 г., тъй като тези на Младенов ми се струват твърде изказващи негово лично мнение, отколкото някаква норма. Интересува ме и доколко дублетни форми като четЕщ, търпЕщ, спЕщ са все още в сила. В единствения правописен речник [4], с който разполагам, те отсъстват.
Това е засега, като намеря време и усилия ще пиша за други неща по темата, които ми се струват интересни.
1. Андрейчин, Д-ръ Любомиръ Д. Основна българска граматика. София, 1942
2. Младеновъ, Д-ръ Стефан. Граматика на българския език. София, 1939
3. Авт. колектив. Граматика на съвременния български книжовен език. София, 1983
4. Авт. колектив. Кратък правописен речник на българския книжовен език. София, 1993
П.П. Редактирано от Zo на 17.08.06 08:47.
|
Морфология (като за начало сег. деят. причастия)