бил съм на достатъчно защити за големи и малки доктори, и аз самият минавам в момента през същата процедура.

накратко казано, вътрешната защита пред колегите от катедрата или факултета е единственият момент, в който може да получиш някаква смислена и адекватна реакция за работата си.

във външната защита ти представяш труда си пред някакви дремещи бабички, които на всичкото отгоре са специалисти по съвсем други работи и хал хабер си нямат какво е това, за което си писал/а. единствените им впечатления са от рецензиите и автореферата, чути с половин ухо.

но докато в специализирания научен съвет все пак са някакви хора горе-долу от твоята област (напр. филолози), в самата ВАК на квотен принцип са попаднали физици, лесовъди, математици и т.н. какво биха могли да кажат те за моята работа върху гръцката епиграма, например? нищо. само те карат да събираш един наръч напълно безсмислени документи и следят чисто формално дали не си изпуснал запетайките в тях.

такава тромава, бюрократична и централизирана система за раздаване на научни степени и звания не съществува никъде по света (освен може би Северна Корея). и от нея се облажват доста хора, които взимат пари да седят и слушат за работи, от които нищо не разбират.