|
Института по български език проект на транслитерация - .
Заформя се поредната брънка в кашата от транслитерации, която очевидно води към своя свещени конец- отказ от транслитерация на латиница и минаване на катакана.
Дотук имаме следните опити за транслитерация на български на латиница:
1. 17-век- П. Парчвеич и други българи-католици пишат на славянския/хърватски вариант на латиницата
2. 19 в.- възрожденци, научили по някой западноевр. език, пишат така, че прочетено на този език, написаното да
звучи близо до оригинала (принципа на който се пишат индийските имена на латиница за да ги четат англичани)
3. 1878-1944 - всеки пише както му падне, според т.2., като избора на език се диктува от политически, лични и т.н. предпочитания. Оттогава са и повечето табелки по гарите, които са на френския вариант на "индийската" транслитерация
4. 1944-1989 - някъде по това време е въведена официална таблица за транслитерация, която използва славянската латиница плюс а с опашка от румънски за буквата Ъ. За улеснение на гражданите таблицата е приложена само частично, като табелките по улиците стават още по разнообразни. Който има задграничен паспорт се сдобива с още един вариант на името си.
5. Нова ера за транслитерацията- компютри. Възниква схващането, че непременно български налатиница трябва да се пише само със 26-те основни букви на латиницата. Вдъхновена от програмисти, смс-и и чатове, сепоявява нов начин за писане на латиница- каша от цифри и загадъчно използвани букви и знаци от рода на Q, [, X,Y,W 6 и т.н.
Системата на БАН (която изглежда същата като използваната за задграничните паспорти) е уродлива кръстоска между "индийския" начин за транслитерация от т.3. и последните тенденции от т.5.
Хората се решили, че трябва да се пише така, че прочетено от човек с роден език английски, написаното да звучи максимално близо до българското звучене. Към това се добавя традицията написаното да се нагажда така че да изглеждало добре на езиците от т.2 - затова щяло да има изключения Bulgaria вместо Balgarija и т.н.
Основните недостатъци на проекта са:
- Базиран на принципа за културна инфериорност-т.е. предназначен е е по скоро за улесняване на чужденци;
-Базиран на идеята, че транслитерацията е предназначена за четене и предаване на звученето;
- липса на съответствие 1:1 с кирлицата. Абсурдно е след 1000 години писмена традиция да въвеждаме още една азбука и още с въвеждането да слагаме изключения.
- липса на закон за прилагането на системата- по този начин само се създава
още един вариант, който ще се добави към старите. В закона би трябвало да пише, че транслитерацията е задължителна за всички и навсякъде, т.е всички стари варианти а бъдат максимално заличени.
- липса на обучение по тази система. Криворазбран страх да не би да изчезне кирлицата ако почне да се учи латиницата. Ефект-латиницата пак се използва, но по невероятно некадърни и разнокалибрни начини.
Решението според мен е просто и спешно наложително:
-Приемане на закон, с който се въвежда славянската латиница с диакритичните знаци като задължителна за писане на български без никакви изключения. Въвеждане на изучаване на латиницата, сменяване на всички табелки, карти и т.н. Възраженията против диакритичните знаци са безпочвени- вече не сме 1985 г. а при при техническа невъзможност същата работа върши същата транслитерация и без допълнителните знаци-SMS-и и т.н. Българския език е много малко различен от останалите източноевропейски езици и трябва да се пише по същия начин-сегашната система изглежда напълно неестествено и откъснато от писането на сърби, румънци, македонци,чехи, словенци- а точно това са хората с които ще комуникираме.
Промените са наложителни- скоро всеки обект в България ще бъдат вкаран в една или друга база данни и пълния разнобой който цари в момента, ще заличи буквално цели села, фирми, улици и т.н. за хора, които ги търсят.
Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...
|
Транслитерация- шедьовър на БАН
