|
Тема |
Българският език - богат или не |
|
Автор | Me, myself (Нерегистриран) | |
Публикувано | 07.02.06 04:46 |
|
|
Много често се замислям, когато говоря, по колко начина може да бъде казано нещо и колко от думите могат да бъдат заместени с други думи. Това ме провокора от факта, че филолозите смятат английския за ненадминат по отношение на лексика - имали над един милион думи. Това според мен е малко вероятно, а ако е така, звучи много отчайващо за опитващите се да го научат много добре. От друга страна нашият език е невероятно богат на глаголи, изразяващи едно и също действие в различна степен на извършване. Специфична и уникална характеристика на българския(филолозите да ме поправят ако греша), е наличието на разказно време за невидени действия и липсата на инфинитив. Когато говоря и слушам английски обаче, се отчайвам, заради хилядите им начини да кажат нещо и то в крайна сметка да излезе граматически и лексикално правилно. Дали не се дължи на слабата инфлективност на английския, за разлика от българския. Често срещам изказвания в полза на руския като най-богат и едва ли не майка на всички славянски езици. За последното знам че не е така - нали старобългарски = църковнославянски , които е родоначалник на останалите такива. А руската лексика не е ли 100% покриваема с български думи? Не са ли двата езика еднакво богати или нашият е изостанал в лексикално отношение вследствие на игото и е изпростял малко заради него? От друга страна знаем, че българският е най-еволюиралия славянски език и единствен по рода си такъв без падежна система (ако не броим т.нар. македонски). Би ми било много интересно да разбера мнението на филолози за тази изненадваща еволюция на езика ни , за обема на лексиката му, за също така изненадващата му близост с руския, въпреки огромното време от тяхната разлъка. Как си обяснявате факта за странното неславянско твърдо звучене на българския? Много въпроси Предварително се извинявам за евентуални неточности - не се занимавам професионално с езици, така че поправяйте смело
|
| |
|
|
|