|
Ето един списък с родопски думи (по Петко Карапетков). Някои са архаични, но
други се използвт и до днес в родопските диалекти. Бележката ми е свързана с темата на avataar за българския книжовен език. Родопски се срещат в писмена форма като народни песни, в списание "Родопи" през 70-те години, а и гъците се опитват да създадат "помашки" език, записан с гръцки букви. А този "помашки" език е същия мелодичен и омаен език, на който говорят и християни и мюсюлмани (и атеисти :-) ) в Родопите.
За мен родопските диалекти изглеждат по-далеч от стандартния български в сравнение с македонския. Спомням си , че навремето показаха по телевизията един дядо от Родопите и превеждаха думите му със субтитри, докато за хора говорещи на македонски, това не са го правили.
Някои думи могат да предизвикат объркване, защото имат друго значение.
Например: лети - вали, летна, залетя - заваля; пишнах се- одрасках се; галя-обичам.
С о^ означавам гласна, която е между о и а.
Съществителни:
ко^ща, одер, кйошк, клет, хает, хляф, гибро^, пенжура, жем, кепенек, пизул, главне, бужек, веруга, пристйо, угрипка, дюлаф, мусандра, поли'ци, рафт, душамьо, тракач, нашкви, таво^, харкума, сахо^н, лаица, бунела, фурнитарака, харания, кро^к, тучилка, вудач, баркачка, бакрач, лаичник, скемля, соба, кюняк, чи'рап, халище, зделка, суфро^, мисал, ко^рпа, миндил, миялник, бурилу, патеру, кучен, кардьо^, махалка, мисир, брус, тарпан, нажек, папуце, дрипи, сукак, чо^рква, со^рнек, со^льмен, трахальница, сукар, чучур, бияч, вастагарка, посадница, савдьо, кабо^, кедик, йоз, сагмал, чангал, маро^, гилгьо, дюкат, сажек, рабуш, сагмалджия, иозчия, кехае, янкехае, малашина, чангалджия, карачар, изметкяр, ведрица, кутел, 1урилка, ченделе, текньо, цадилка, домузлук, аго^л, удажия, гега, девйо, батал, татралка, увен, еркеч, кочове, шилета, шишек, бурмо^, силяхлък, рудан, фурка, калам, масур, крусно, пахурка, преснел, нита, подлуга, хабо^, андезо^, руп, оснува, во^так, димитно, состу, хумот, палешник, жигли, со^рп, ракойка, кош, купен, паламарка, метлач, самар, кюцак, каш, праща, палдо^м, попрак, прекъсница, во^же, оглаф, шоше, уйко, стрико, була, чича, копеле, лефтер, гиздило, угнище, межо^ и т.н.
Прилагателни и причастия:
паратек, кро^п, мутек, длйок, мьок, сур, криф, грозан, мустаф, каматан, кураф, гьопав, кьорав, укат, устат, самоглав, гулемоглав, набрусан, намусан, заметлан, хаиран, руклив и т.н.
Глаголи:
лети, рипка, харчи, фо^рля, фата, сурна, пишна, суча, праде, ткае, уруштисва, припява, корди, дари, люби, гали, рука, кара са, калесва, курдисва, кандардисва, вдява, снуве, навива, фтасва и т.н.
Местоимемия:
я, мене, тебе, нега, мояс, мояса, моесу, моиня, айсо, айса, айсе, айно, айна, айне, кина, оти, кутри, кутра, кутро, кутрито, кутрато, кутрото, айсако^в, айсакова, будин, будно, будно^, будни, врит и т.н.
Наречия:
айтуф, айтам, бо^рже, шанливо, днеска, утра, пролет, млогу, яца млогу и т.н.
Обръщения:
мо^ри, майьо, тятю и т.н.
Междуметия и частици:
уйси, охси, во^, бре, тю бре, бя и т.н.
"На сро^щу пищи славейче,
пу гласчокан гу пузнавам,
да има савдйо на мене,
зима ма ,майчо, зимам гу!"
"До^щеро, моя, майчина,
той нема сарай да сиди,
той нема руба да носи."
"Малеле, мила малеле,
лете щим майчу, летова,
в чо^стана гора залена,
под тьонка ела висока,
близу до вода студена.
Зиме щим, майчо зимова,
в равноно поле широко."
|
Родопски думи
