И аз да кажа за френските глаголи.
Значи във френския доскоро се приемаше, че има три групи глаголи - първа (инфинитив на er), втора (инфинитив на ir) и трета (всички останали). Обаче! Оказва се, че уж най-"правилната" първа група в някои определени ситуации (примерно "-ger", "-ayer") прави чудеса от храборст, за да се докара до първа група изобщо. И така се създава едно чувство за "неправилност" дори при правилните глаголи.
Затова от няколко години наблюдавам нещо много интересно. По уважаващите се речници и справочници глаголите не се класифицират по 3, а по 8 групи, като за всяка са строго валидни някакви правила. Тоест, има един набор от общовалидни правила за спрежение (например окончанията за всяко лице), има и специфични правила как точно основата да се промени, че съответното окончание да звучи на мястото си.
Тази класификация според мен е далеч по-добра от предишната, тъй като зазубрянето на "изключения" спада драстично.
Разбира се, останали са и така наречените "абсолютни" изключения (ммм, май не ги наричаха точно абсолютни, ама карай да върви). Това са най-"древните" глаголи като avoir, etre, savoir, чиято основа се мени от време на време и от наклонение на наклонение.
Та тази нова класификация на френските глаголи е много удачен пример за навлизането на нови правила.

но след безсънни дълги нощи станах силен и голям
и вече знам, че мога да се справя сам