Толкин споделя, че филологията е изградила цялостната етична и философска рамка на убежденията му. "Властелинът на пръстените" е една творба, за която можем да кажем, че е основана изцяло върху лингвистиката. Толкин споделя: "в основата стои измислянето на езика. Разказите са измислени за да очертаят един свят за езика, а не обратното. При мен се появява първо името и след това историята зад него".
Толкин е бил изключителен лингвист. Още като дете научава от майка си Латински, Немски и Френски. В училище се учи на Средноанглийски, Англо-Саксонски, Фински, Готически, Гръцки, Италиански, Древногермански, Испански, съвременен и средновековен Уелски. Знаел отчасти и Датски, Холандски, Ломбардски, Норвежки, Руски и Шведски.
Толкин създал доста езици през живота си. Първите от тях са:
- Невбош (вдъхновен от Английски, Френски и Латински)
- Нафарин (вдъхновен от Испански)
- Нео-Готически (запълващ някои празнини в речника на Готическия)
- Един неименуван език, свързан с Англосаксонски, Готически и други Германски езици
- Куеня (вдъхновен от Фински с влияния от Латински и Гръцки)
- Първичен Елдарин
- Синдарин (вдъхновен от Уелски) и др.
Толкин работи усилено над създаването на Куеня, когато осъзнава, че не може да продължи без да знае нищо за народа, който би говорил този език. Достигайки развитие, позволяващо написването на мерена реч, той разбира, че е нужно да се създаде и история на говорещите го, която да му даде необходимата културна и социална плътност и контекст. Така започва написването на неговите творби, в т.ч. "Властелинът на пръстените".
Малко се увличам, но съм biased по темата. Ако ви е интересно ще продължа по-подробно...
_______________________
get up, get out, get drunk
|