Здравей, Лил :)

1. Споменавам официалната таблица, като добавям че той без друго би следвало да я знае като запознат с материята човек и следователно не му губя повече време с нея.

2. Тук съм допуснал грешка в своето писмо до него, описвайки югославските таблици като "транслитерационни". Те, разбира се, са транскрипционни. Имаше желязна и единна практика, особено що се отнася до сърбо-хърватския и хърватско-сръбски език (две лица на една монета). Също така има желязна практика в македонския "во однос до префрлуваньето на македонската кирилица на латиницата, дека што я употребуваат во хрватскиот и словенскиот (респективно веке и босански и црногорски) jазици". Таблицата чисто и просто се учи в училище и оттам се употребява без по-нататъшни преоткривания на Америка за всеки целеви език, който е латинизиран.

Но напоседък в македонската практика забелязвам прояви на фонетичен фетишизъм -- от ч на ch, от ш на sh, от к (с "цедила") на kj или ky. Интересен пример за това как, след отпадане на училищното изучаване на таблицата през 1991 и 1992 г. присъстващият еднакво силно в македонската психология фонетичен фетиш се събужда и почва да окепазява работата. (А туй, че я окепазява личи в това, че един англичанин би прочел kje като "кдже", един французин би прочел chekor като "шекор", а един немец вероятно би прочел shopot [може би след известно чесане по темето] като "жопот" или "схопот".)

3. Правя аналогията с Пинйин като пример за успешно _налагане_ на дадена таблица (в случая, разбира се, "таблица" е далеч от адекватна дума, тъй като се касае за обхватна материя-задължителен държавен стандарт по прехвърлянето на идеограми в азбучен шрифт). Именно за такъв подход радееше Кронщайнер преди три-четири години.

Второ, правя аналогията и -- да -- понеже ми се струва удачна. Китай е огромна и влиятелна страна и (макар да съм против фонетичния подход по съображения, изложени по-горе) все пак от 1977 г. по света се е поутвърдило виждането, че буквата Х в един непознат език нищо чудно да се произнася нещо като Ш.

С уелският език аналогията е далечна, но пък и примамлива. Като българския, в европейския контекст уелският език е сред най-периферните. Същевременно, правят се усилия той да се третира на равна нога с останалите и тия усилия са породили известна awareness в запознатите с материята кръгове, че W звучи нещо като Ъ (е, и като Ю в други случаи).

Благодаря за препратката към методиевицата. Там същността на проблема е друга -- как да се пише на български с латинска клавиатура. Но макар вече доста широко приетият резултат да е налице, лично на мен моят вариант (който ползвам за частни цели от поне 25 години) ми е по-симпатичен (естествено, де -- то човещина...) Пак -- макар, че съм против фетишизирането на фонетичността като начало -- ми се струват странни и подвеждащи някои от комбинациите в методиевицата. В моя вариант май тия страннотии и подвеждутии са по-малко...

Също така не смятам, че бих могъл да предложа методиевицата като сериозна алтернатива на вниманието на едно повече или по-малко меродавно лице, предвид "хъшлашката" й същност и заряд -- тя никъде не е обослована, както следва за едно научно издържано предложение. Ский ся, мое и така да си говориме, егати, ако сме скейтъри и геймъри, ама не стаа за пред некф там Европейски съюз, начи. Треа по-така нек`си да се мотивираме, та онея фрашканите глави да ни рАзберат, шото иначе неа се получи нищо.