|
това по-долу е от wikipedia, за съжаление е само на български, някой би ли се наел да го преведе? най-вече частта доказваща българскта принадлежност на най-стария писмено засвидетелстван славянски език?
Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език. В старите паметници този език първоначално бива наричан ѩӡыкъ словѣньскъ (языкъ словяньскъ), а впоследствие ѩӡыкъ блъгарьскъ (языкъ блъгарьскъ).
От различните си изследователи този език се нарича различно. Й. Копитар и Фр. Миклошич го наричат “старословенски език”, тъй като в първите писмени паметници те са търсели черти от славянския диалект в Панония. А. Х. Востоков използва термина “славянобългарски език”. Й. Добровски в „Institutiones linguae slavici dialecti veteris” (Студия върху стария диалект на славянския език) (1822) открива в този език старосръбско наречие. Но още в средата на 19 век А. Шлайхер, М. Хатала и Л. Гайтлер виждат, че езиковите особености на първите славянски книжовни произведения са еднакви с чертите на българския език. Те въвеждат термина “старобългарски език” (нем. Altbulgarisch), възприет изцяло у нас. В съвременната лингвистика се употребяват най-често, освен този термин, и термините “старославянски” и “староцърковнославянски език”, които означават същото явление.
Естествено, някои учени са на мнение, че науката за този език трябва да изследва само паметниците от т.нар. “канон”, т.е. езика на произведенията, най-тясно свързани със св. Константин-Кирил и Методий и книжовната им дейност, противопоставяйки се на езика на произведенията, произлезли от българските просветно-културни кръгове. Но това е явно едностранчиво схващане на въпроса за същността и обхвата на първия писмено засвидетелстван славянски език. Дали този език може да бъде наричан Кирило-Методиев? От ръката на братята няма стигнали до нас произведения, а т.нар. “канон” откриваме в паметници, отстоящи най-малко 50-60 години от времето на първоучителите. А за това време са настанали някои промени не само в говоримата, но и в писмената реч. Следователно, езикът на Кирил и Методий може да бъде реконструиран приблизително по преписите на произведенията им, но достоверността на реконструкцията на техния език няма абсолютни документални доказателства, както например, и на по-ранния, праславянски език. Това е достатъчно, за да не обозначаваме езика на първите славянски писмени паметници с термина “Кирило-Методиев език”. Що се отнася и до термините “старославянски” и “староцърковнославянски”, те също не отговарят на същността и етническата основа на този език. Много изследвания са направени досега и днес българската етническа основа на езика от дошлите до нас първи славянски ръкописи не може да бъде оспорвана. Доказателства за българската етническа основа на тези паметници откриваме в областта на фонетиката (в рефлексите на праславянските съчетания *tj, *gti, *kti, *dj и в широкия гласеж на ятовата гласна), в областта на лексиката (в заемките на някои гръцки думи от народния гръцки език, с който само българските славяни са били в пряк контакт, а това са думи като сѫбота (събота) от sambato, а не от sabbatov) и в областта на синтаксиса:
1. употреба на дателен притежателен падеж при лични местоимения и съществителни: рѫка ти; отъпоуштенье грѣхомъ;
2. описателно бъдеще време с глагол хотѣти;
3. употреба на сравнителна форма мьнии (по-малък) в значение на по-млад.
|
старобългарски
(Troglodyt)
