Често е и „Отивам си на Поморие“ (Аз съм от Поморие и се прибирам там [за известно време]). Има и диалекти където се предпочита НА и в двата случая (СЗ България), като дори може да се чуят (и видят написани по гарите) неща като „Влакът за София на 12.30 ч...“. За мене НА е универсалният български предлог (местоположение, движение, притежание, непряко допълнение, време, абстрактни конструкции [на всичкото отгоре] и вероятно други).