Не съм лингвист, а и за първи път влизам в този форум, но ще си позволя едно съвсем лаическо мнение - човек е в състояние да забрави родния си език само тогава, когато и в родината си не го е говорил пълноценно.
Според мен (а и някой друг в този форум каза нещо подобно), езикът е като музикален инструмент, който различните хора са в състояние да овладеят в различна степен.
Едни не го владеят изобщо (само в рамките на думите и изразите, отнасящи се до примитивните биологични функции, както и на основните псувни).
Други се оправят горе-долу, но речникът им е беден или деформиран поради четене само на вестници, а не на художествена литература.
Трети пък са го овладяли в добра степен - те са системните консуматори на художествена словесност.
Малцина са виртуозите - творците, а и в последно време не са много на почит и май са на измиране.
Та, във връзка с тази моя (съвсем лаическа и импровизирана) класификация на владеенето на родния език смятам, че човек, който притежава богат и разнообразен речник, който обича да чете хубави книги на роден език - т.е. човек, докоснал се до истинската красота на словото и до богатата култура на народа си - едва ли е в състояние да забрави родния си език, колкото и години да живее в чужбина. Красивото не се забравя и винаги ще звучи в душата на такъв човек и ще моделира думите и мислите му.
Обратно, този, който е чел само спортни и жълти вестници, а в ежедневието си е предпочитал за замени словесното изразяване на идеи и емоции със стандартните български псувни (при цялата им изключителна експресивност) - отпишете го отвсякъде! Той успешно ще забрави родния си език и никога няма да овладее добре чуждия...
Който не си може - не си може! Ни своето, ни чуждото!