И да има статистика, не я знам. Ще Ви излъжа, но познавам поне стотина души, напуснали България, заселили се в чужбина и пребивавали там продължително. Седемгодишният ми син, напуснал България преди 4 г. и 21-годишният ми заварен син си възстановяват българския за половин ден с пристигане в България.

Впрочем, писменият език е друго нещо -- той наистина се забравя осезателно. Но говоримият -- абсурд! Някой да е научил да язди колело и после да е забравил? Не искам да обиждам никого, но вече съм твърде дърт и патил за да може някой да ме убеди, че всички противни твърдения по отношение родния език са нещо друго, освен отчаяни преструвки.

Що се отнася до _чужди_ езици, съгласен съм -- те се забравят. Много се гордеех с руския си (че и награди съм получавал за него), ама той вече не става за писане и не е за пред хора в говорима форма; останаха ми слушането и четенето...