Палатката няма ключ и няма вход, а само изход, ако перифразирам една песен. Колкото лингвисти – толкова и лингвистики. Няма еднозначен отговор, всеки има право на интерпретация, стига тя да е кадърна. Няма основание да се търси логическа взаимовръзка между структурните лингвистики, постановките в една теория не преливат автоматично в друга, макар и баща на двете да е Сосюр. Могат да бъдат само съпоставяни, което е любимо на преподавателите, поне там където съм учила аз, т.е. в България. Съчетанието на двете модуларности е краен структурализъм, докато при Сосюр структурализмът е умерен.
Когнитивнита лингвистика и теориите за езиковата метафора са very fashionable, но не знам доколко са reasonable, особено второто, това разбира се си е мое мнение.
“Brain? That’s my second favorite organ!” – надслов в книга по когнитивна граматика, съвсем сериозно.