Чакай сега, чети внимателно. Казах, че изравняваш флексия с формообразуване, а не словообразуване. Казах ти също, че флексията е частен случай на формообразуване, другата възможност е чрез аналитични конструкции.

Много ясно, че хубав и по-хубав не означават едно и също нещо. Разликата е в степента на качеството, което и двете словоформи предават. Хубав е абсолютно понятие, докато по-хубав предполага сравнение на едно и също качество (хубав) притежавано от два обекта заедно с оценката, че у единия качеството е в по-висока степен, т.е. единият е по-хубав от другия. Ще кажеш, ми то същото като хубав и красив. Не е така - между хубав и красив няма сравнение.
Степените за сравнение се получават за всички прилагателни от дадени група чрез някакъв механизъм за всеки език. В някои езици, напр. японски, за това се използват лексикални средства. В други, вкл. бг и англ., развитието на езика е довело до стандартизиране на механизмите за образуване на степени, т.е. процесът е граматикализиран, а формите на степените за сравнение са станали част от парадигмата на прилагателните. В частност, това означава, че има стандартен начин за образуване на степени за сравнение на прилагателни, които обикновено се използват само и единствено в полижетелна степен (напр. червен, по-червен, най-червен). Затова процесът е формообразуване.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят