|
СТУДЕНТИТЕ: БЪДЕЩЕТО СЕГА
Пише го в учебника по Лингвистика - бъдещето е антоним на миналото. Бъдещето пределно отрицава миналото, като едновременно с това го предполага. Имало е едно време, когато Джони Ротън от Секс Пистълс пял “Няма бъдеще” , защото бъдещето е било безлично, или заличено от безсмислието на всяко действие – дори без противодействие. Липсата на бъдеще е по-страшна от липсата на минало.
Но ние не сме от това време – ние владеем света чрез езика. Най-абстрактното нещо. “Аз ли говоря езика или езикът ме говори мен” ... бе възкликнал някой.
Но това е само част от нашата, студентска лингвистика, нашето бъдеще е съотносимо към нашето настояще не само семантично. И граматически, и фонетично, дори на морфологично равнище – като думите от древните езици, които променят рода и вида си, но никога основата си, запазвайки своята първична и древна сила.
И ние, днешните студенти, сме вчерашните студенти, с някои фонетични промени – изпаднали съгласни, включени гласни, отърсили се от асимилацията. Утрешните студенти, ще получат задно с нас цял куп заемки, отрицателни частици, пореден опит за съкращаване на пълния член и разни свободолюбиви думи сновали между различните части на речта.
Студентите са като думите, те никога не изчезват, просто се променят, вливат се от училище, после от курс в курс, после обратно в живота и това ще продължава завинаги. Те ще се променят, но никога загубят – ще ги намерите в техните производни форми, повече или по-малко подобни. Ще ги откриете по влиянието, скрити някъде из синонимните гнезда, укрепващи ядрото на смисъла на най-важните неща, същите онези, върху които днес ще се смени с утре.
Но и това не е всичко. Ние, да ние – свидетелите на днешния ден ще издадем своята тайна за бъдещето. Ще я закачим като един огромен трасперант на покрива на Алма Матер – “Перото е по-силно от меча”. Ще я развеем, дори ще я запеем на всички известни езици за да ни чуят. Защото това е проблемът ни днес – ние знаем за говорим, но има ли някой да чуе?
Може би дори трябва да създадем нова наука, странна смес от медицина и лингвистика, която да учи хората да се слушат и да се чуват. Колко ни е нужна тази наука, колко много хора по света трябва обезателно да преминат курс на обучение, за отворят сетивата си за другите. Тогава светът ще бъде различен. Какво бъдеще само...
Да, да ... не ни напомняйте, че това е невъзможно по три хиляди и двеста причини. Ние знам, но въпреки това ще упорстваме – тихо и потайно ще развиваме и експериментираме, ще разграждаме думите на съставните им части за да търсим съставките на вечността и разбирателството. Ще комбинираме и извършваме опити върху невинни хора за да намерим вълшебното хапче. Безжалостно ще кълцаме и убиваме с перата си всяка глупост и всеки опит за простащина и вредителство.
Ще ни у трудно, уверявате ни Вие – пардон – сигурни сме – но ние го знаем това лесното. И не го щем. Нека бъде трудно и днес и утре. Да бъдем трудни студенти. Във всички семантични аспекти на трудността ни. Който го е страх от бъдещето да не учи лингвистика
няма
|
Eсенце