|
Тема |
Re: винаги съм мислил [re: gazibara] |
|
Автор | Фpaep (Нерегистриран) | |
Публикувано | 05.06.03 13:45 |
|
|
На срб. в "читао сам" участва елово причастие - там изобщо няма минало свършено или минало несвръшено деятелно
Според мен на сръбски си има и имперфект и аорист, само че са "със затихващи функции". Звучат архаично и се употребяват рядко. Чувал съм обаче, че в някои диалекти - например в Херцеговина - си се ползват на равна нога с причастната форма. Същото важи и за Поморавието. Мисля, че имперфектът е по-отдавна в "червената книга". "Дадох" си звучи ок на сръбски (хеле в южните части на страната), но "давах" - не.
Интересно е сравнението с френски и италиански, където аналитични форми с "avoir/avere" - "etre/essere" са изместили синтетичните форми за перфект. je suis alle вм. je allai . втората форма е остаряла или характерна за писмената реч (Паралелът с замяната на аористните форми на сръбо-хърватски е твърде любопитен! - ишао сам вм. идох). Интересното е, че за разлика от сърбо-хърватския в романските езици имперфектът е добре запазен.
Що се отнася до "четял съм, си, е и т.н." навремето ни учеха, че това е време, не наклонение, на глагола. Сегашно предварително време - нещо като английския перфект. Идеята беше, че става въпрос за индикативна форма. Дали пък употребата на свършено/несвършено причастие не е ключът?
"(Аха) Иван е четял книгата" - конклузив. "Иван е чел книгата" - индикатив, сегашно предварително (действие, станало в неопределен минал момент, чиито резултати са видни в настоящето)?
Иначе за българската глаголна система си напълно прав. За чудо и приказ е!
|
| |
|
|
|