Според моето скромно мнение на турски има нещо като преизказване и в минало време.

Окумушум - чел (съм) (сегашна форма), Окумуштум - бил съм чел (минала форма). Интересното е, че окумуштум е и форма за минало предварително време (бях чел). Т.е. границата между ренаратив и индикатив в миналото не е толкова ясно определена както в българския - бях/бил съм чел.

Въобще въпросът доколко българското преизказно наклонение е резултат от турски влияния е интересен. Доскоро смятах, че това е установено, но четох една статия, която цитираше Виктор Фридман - известен славист от Чикагския университет, който знае и турски - който твърди, че може би става дума за паралелно развитие в двата езика със сходни резултати.