Прочетох внимателно тази дълга статия, която си цитирал в твоя постинг и чесно ще ти кажа - искрено се позабавлявах. От доста време се се бях смял толкова! Виждам, че общуването с гърци и четенето на гръцки текстове ти доставя голямо удоволствие (както и на мен), но, моля те, не вземай за чиста монета всичко, което ти казват. И те, подобно на другите, макар че са "богоизбрани", често пъти говорят и пишат откровени глупости. Настоящата статия е поредното доказателство за това. Няма да се спирам на налудничавите доводи за правотата на твоя автор, именно защото са налудничави и най-малкото не почиват на каквато и да е научна основа.
Предполагам вече си попрочел някои текстове, свързани с историческата граматика на гръцкия език, че да можеш сам да си обясниш какво имам предвид. Сигурен съм, че възбудихме и любопитството на останалите, та ще си позволя да те помоля - преведи въпросната статия и я публикувай в този форум, че всички да й се порадват.
Иначе проблемът с Еразмовото и Ройхлиновото четене на гръцкия не е от вчера. Самите гърци таят голям апетит към всякакви спорове относно гръцкия - на всякакво ниво и по всяко време. Спомни си само въоръжените стълкновения за и против катаревуса и димотики. Въобще купонът е пълен! Между другото, продукт на тази крайност е и появата на разни издания на съвременен гръцки без ударения върху думите (!) - елините ще се справят, останалите нямат правото дори и да разгръщат нашите книги - те не са за варвари!
Ние днес не сме толкова наивни, че да следваме Еразъм като пътеводна светлина. Сами сме си проучили въпроса и сме достигнали, макар и не на 100%, до определени изводи. Поправи ме, ако греша, но ето ти няколко съвсем скромни доказателства за гласежа на старогръцкия в класическия му вид:
1. Едва ли някой смята александрийските граматици за пълни дебили или за огромни мистификатори, а те именно са един от основните ни извори по проблема.
2. Контракциите на звуковете са силен довод - едва ли щеше да се получи kav (чети: "кан") от сливането на kai и еv, ако kai (чети: "кай") се произнасяше другояче.
3. Предаването на гръцки думи на латински език - Oedipus, Phaedrus, Aeschines - показва, че дифтонгите oi и ai не са имали съвременния си гласеж "i" или "e" (сравни още: Caesar - Kaisar "Кайсар", Aurelius - AurHlios "Аурелиос").
4. Етимологичната стойност на някои гръцки звукове, сравнени със звукове от сродни езици.
5. (Любимото ми!!) Играта на думи и звукоподражанията у някои автори (цитирам проф. Бешевлиев): в един от стиховете на Кратин блеенето на овцете е предадено с "bH - bH" (чети: "бе-бе"), което показва, че b и H не са имали звукова стойност на v ("в") и i ("и"), понеже овцете и през Vв. пр. Хр. са блеели очевидно "бе-бе", а не "ви-ви"! :-)))
Признавам се, не съм специалист по историческата фонетика на гръцкия, това, което цитирах, си спомням от лекциите си в Университета, но поне звучи правдоподобно и адекватно.
Тук има много по-ерудирани хора от мен, нека те да разкажат какво мислят по въпроса:)

Pax vobiscum