|
>Днес, докато се ровех из мрежата попаднах на едно сайтче, на което група
>ентусиасти, къде на шега, къде на сериозно са се заели да създадат нещо, >като речник със заместители на разните му английски компютърни (и не >само)термини.
Чух някой да говори за ДЗБЕ и сметнах за нужно то самото да каже нещо за себе си. (За съжаление "пълен ентусиаст" относно идеите на ДЗБЕ е само един.)
Списание "Свещеният сметач" е мястото на Дружеството за защита на българския език. Речникът се прави върху език - "юнашкият", който се използва в "пълнокръвно" слово (май само от мен), където обсловът (контекстът) изяснява смисъла - статии, разкази, стихове, изказвания из форуми, писма.
Самият речник е програма - "Езикотворец" и съдържа и тълкования за някои словни единици.
Сп. "Свещеният сметач":
http://eim.hit.bg
и още:
http://bgit.net
http://tosh.data.bg
Сметачобългарският се създава и с "литературно" писане, където възниква нужда от понятия,
които липсват; от изразяване на отношения, които с наличните думи не могат да
бъдат предадени точно.
Също се използва в избирачите на цялостни глаголни приложения: глаголната
уредба за предаване на данни от Правец-82/8М към IBM-PC "Прехвърляч-8М",
речникът "Езикотворец".
Сметачна бивалица
От българин сметачът беше сътворен
през трийсетте във свят отдалечен.
Великан отне му славата за време -
ЕНИАК бе той, потомък на сащанско племе.
ЕДВАК, ЕДСАК с туловищата си големи,
отваряха врати към нашто ново време.
В Съюза МЕСМ пълзеше бавно,
скоро ЮНИВАК изпъкна славно.
Широко умните машини се разпространиха,
за тях езици сложни се родиха.
ФОРТРАН наречен беше първият от тях -
отдавна е потънал в прах.
В сметачища той още само се използва,
в сметачета май вече никой го не ползва.
...
Сметачът се роди в България през шейсетте
и знанието му започна бързо да расте.
В два лампови ЕИМ-а първо се превъплати,
и в няколко сметалки духът му се всели.
Елка стана гордост наша след това.
ЗИТ започна свойта работа.
ИЗОТ - сдружение велико се роди.
Към Единната система България се присъедини.
Полупроводници във ИМЕ почнахме да правим,
със тях ний умознанието си далече да прославим.
Във областта на ЗУ държавата ни се стесни
и почна много ЗУПИ-та тя да строи.
Плочници ний също правихме привлекови
и памети работни и вършачи
за всякакви по вид сметачи.
Всичко що умът ти може да роди,
се правеше по нашите земи...
По-знатно ставаше със времето ИМЕ,
вършачета родиха се в средата на седемдесетте.
Във края на десетилетието бурно
СМ601 излезе
и широко във стопанството навлезе.
Привлековите ивици се подобряваха за дни
и плочите растяха, и знанието им се умножи.
Все по-обемни памети се правиха в ИМЕ.
България бе веч страна с име.
Система малки междувременно се пръкна.
Сметалките във джобче се смалиха.
Сметачи лични във света пък се родиха
със тях и ИМКО - наште го изобретиха.
Деветото десетилетие дойде -
това беше през осемдесетте,
когато ИМКО се излюпи и българската мощ
жестоко се разлюти.
Във Правец взеха да градят
сметачи - 82 ги тях зоват.
Със Ябълката бяха те братлета,
вършееха из нашите полета.
Последваха усъвършенствани модели:
Емчо ни откри невиждани предели.
Домашко пееше със глас звънлив.
Цечо бе от всичките май най-усложлив.
Шестнайската от Правечко семейство,
със мацето се бе сближила.
ИЗОТ-че малко, мило,
със Зилог беше от едно котило.
Интел също във ИМЕ навлезе,
и 688 от завода произлезе...
(...)
без име:
Играчът цъка на игри,
може всекиго да победи.
Сметачът - тоз вършец-умник,
игролюбецът не дава му покой за миг.
Денонощно го държи под строй,
ключовете щракат на порой.
Кога ли той ще легне да поспи
го пита майка му - кажи!
Щом равнището си мина,
чак тогава към леглото ще замина -
раздразнено отвръща й играча,
без за миг да вдига поглед от мигача.
***
Всяка чуждица някога е била "нова". И сегашните "нови" ще
остареят и най-вероятно ще трябва да бъдат "пазени", защото ще се превърнат в "свещени старини"... Защо междувременно да не се появят и "новини" - да се
използват възможностите на езика и да се съставят словоформи, които да участват в речта успоредно със "здраво настанилите се" чуждици?
*** Ода за "патча"
(...)
Но той, патча, знаете - свещен е,
а след него делът тича,
и ъпдейта се показа... А пък времето изтича...
Не бавете се - на мене шепне ми езика.
Времето ни също тича -
ще избяга!
И тогава ще ви питат чужденците -
де отиде ви езика?
Уж свещен бил той на вашите деди?
А вий продадохте го - без пари!
(...)
>Една част от тях са били наистина употребявани като утвърдени термини преди >десетина-двайсет години (например. ЗУТМД и ОП).
"ЗУТМД" и "ОП" (оперативна памет) са чужди думи (магнитен диск, оперативен) - те не са част от сметачобългарския речник, който търси _равнозначни_
на "чуждицобългарските"...
"ОП" на сметачобългарски означава *основна* памет. В нея сметачът изпълнява вседържеца. РП - работната (оперативната) е само част от основната.
>Е, някои са несполучливи, напр.:
>Безчовек - аз бих го нарекъл самодел (и самострел - автоматичните оръжия). >Безчовек звучи твърде изкуствено.
>Контролер - по-скоро управител, а не владетел (все пак, контролерите >управляват нещо, не просто го владеят).
Самострел ми харесва. На юнашки (защо се казва и така, е сложно за обяснение;
юнак на юнашки не значи "сам юнак на коня", естествено)) има словоформа "лъчестрел".
Почти винаги има по много възможности, изборът зависи от избиращия, от настроението му.
Не е необходимо думите винаги да се правят калки, може да се "премислят", като в словоформата се набляга на друга част от предмета - относителното
излишество на човек за действието на автомата, в случая.
>Интерфейс - връзка (между човек и машина), (между машини на логическо ниво),
>свързване (между машини и контролери на електрическо ниво). Взаимлик също >звучи изкуствено, а и не е точно (по-точно би било междулик).
Междулик звучи добре. Вярно е, че Inter - междинен.
>Функция - да не изпростяваме. Това е стар математически термин и не е нужно >да го превеждаме и него.
В юнашкия "връшач" не е _математически_, а _глаголарски_, и означава глава (процедура), връщаща стойност - затова и ВРЪЩАЧ. "Главата" е част от книга - само се прочита.
>Селектирам - защо хващам? Select означава избирам, не хващам.
В "Езикотворец" липсват достатъчно тълкования - като в този случай. Тукашният обслов е "хващам област от изображение", "хващам област от писание".
>порт - ами изходен порт как ще бъде, изходен вход ли? Бих го оставил така.
ДЗБЕ се стреми да даде *съответни*, "Езикотворец" е "юнашко-чуждицобългарски"
речник (някои думи от "юнашкия" нямат чужди равнозначни), а не обратното.
Думите "вход" и "изход" в "Езикотворец 1.011" означават "port" в различен обслов: (очевидно обслов - контекст)
:: Изпращам знак на еди-кой си изход.
:: Приемам от еди-кой си вход.
:: Отварям вход-изход еди-кой си - ако още не е ясна посоката.
>електронен калулатор - елка, как ли пък не! Едното е съкращение от другото, >навсичкото отгоре е и стара търговска марка (вярно, българска). Хората >отдавна са го измислили - сметало, сметачна машина и сметачка.
В сметачобългарското наречие "елка" се използва от "преклонение" пред сметалките на ИЗОТ, иначе официалната дума е "сметалка".
>операционна система - вседържец напомня руските царе, а те едва ли имат нещо >общо с операционните системи.
>Не мисля, че този термин има нужда от превод,
>все пак прекален светец и богу не е драг. Изразът и така е ясен.
"Операционна система" може би не е точно превод на български.
"Операция" идва от лат. , а "система" - гр.
ДЗБЕ не се стреми да бъде "драга на Бога", а да състави колкото се може
"по-чисто" и всеобхватно наречие, което да позволи в допълнение да се
изразяват еднословно представи, мисли, чувства, отношения, за които досега липсват както чужди, така и български равнозначни.
В "Схващане за всеобщата предопределеност 2" се използва широко "Вседържец" - Бог и "вседържец" - опрерационна система, в съзвучие с обобщението за същността на Вселената. Това сигурно е за "Философия", но е написано на сметачобългарски:
http://eim.hit.bg/eim18/predopredelenost2.htm
---
Вселената-сметач: пространството е паметта, частиците са въобраз, законите са Вседържецът, промените са изчисленията. Всеобщото предписание е първичният казборед, заложен в строежа на Вселената. Развитието на веществото - стремеж към създаване на все по-затворени подвселени със свои закони и свои предписания. Доказателства, примери.
---
Което с някои чуждици може да се изрази и така:
---
Вселената-компютър: пространството е паметта, частиците са информация, законите са операционната система, промените са изчисленията. Универсалната програма е първичният алгоритъм, заложен в строежа на Вселената. Еволюцията на материята - стремеж към създаване на все по-затворени подвселени със свои закони и свои предписания.
---
>Обратната страна на медала си е преведена сполучливо, никой не казва
>апликейшън или апликация, нали?
"Апликация" я има в речника на българския (децата я научават още в детската градина) - "тлъст" довод да се използва...
>чат - в унисон с чатер - бърборко, защо да не е бърборилник, бърборница. >Говорилня по-подхожда на парламент.
Донякъде имате право.
>компресирам - смачквам. Това по-добре отговаря на процеса.
Имате право. Свивам размера обаче също става.
>софтуер - мекица. Това е смехотворно. Програми и толкоз. Това поне е >старовъзприета латинска дума.
Латинска?... Аз мислих, че представката "pro" на гръцки означава "пред", че "gramma" значи знак или буква, че "-ist" е деятелна наставка на гръцки...
"Programma" - предписание
"Programmist" - предписател
На сметачобългарски има и още думи за предписател:
мекичар - който меси мекици
казборедец - от "казба" - инструкция, "казборед" - алгоритъм
глаголар - от "глагол" - оператор в програма; език от високо равнище
вършачописец - от вършач - процесор - програмист на машинен език или асемблер
стихоплетец - от "стихотворение" - програма на глаголица (асемблер) - програмист на асемблер... и т.н.
|
Сметачобългарското наречие, или ДЗБЕ за ДЗБЕ