хората се разбират в зависимост от това колко са пътували и какви чужди речи са слушали.
аз съм убеден, че ако ти си да речем от Габрово, и ако цял живот си си седял само в селото и си слушал само местните, не би бил в състояние да разбереш добре един трънчанин, ако и двамата говорите на родните си диалекти.
нито пък аз, който съм от Видинско, бих разбрал добре някой от Ямбол.
съседните говори се разбират, ама колкото повече се отдалечава човек, в общи линии толкова повече става различен говорът.
и днес в Източна България имат повече проблеми да разбират тези от Белград, отколкото ние западнобългарите.
и все пак тези от Белград са по-разбираеми за всеки българин, отколкото онези от Любляна, а ако вървим така до Прага, говорът става направо непроницаем за ухото.
така са стоели нещата, когато е имало само местни диалекти, а не и национален език. църковнославянския наистина не влиза в сметката, защото е бил разбираем за обикновения човек колкото за мене или тебе днес. аз не разбирам като ми говорят в черквата на църковнославянски, не знам за тебе. хващам само отделни думи, и то половината от тях са защото знам руски.
и изведнъж хоп, имаме си национално Възраждане, след това си имаме и държава, и трябва един общ език да се направи така, щото и тези от Елхово, и тези от Силистра, и тези от Ихтиман да го припознаят като свой и да не се мъчат много с него, а всички да се разбират на него.
и така се почва езиковото строителство.
в това езиково строителство много неща са нарочно направени - и то не само държавническите термини, ами например са подбирани думи, които ги има в повече диалекти, или в по-престижни диалекти (в началото такива са били подбалканските, защото нали оттам са излезли Вазов, Ботев, Каравелов, и търновските), в граматиката е правен микс, така че от всички главни говори да има по нещо, и т.н. това най-опростено и грубо казано.
Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...
|