Извинявам се, но всъщност това "и" отпред не е ли дошло от "турското присъствие"? Поне българските турци често съм чувал да казват "истълба" примерно, а и други подобни. Освен това, понеже често имам контакти със страни от Далечния изток, винаги са ме впечатлявали две неща - не правят никаква разлика между В и Б /редовно казват Барна, например/ и обичат за щяло и нещяло да слагат и пред думите.

Що се отнася до Ивайло, то това име на български цар не се среща у нито един византийски автор /например Георги Пахимер го нарича Кордокувас/, а в български извор и следователно това си е автентичното му звучене. Не знам защо трябва да произхожда от някакво друго, а да не си е просто българско име. Открито е от младия тогава Константин Иречек, който в гр. Свърлиг в Сърбия попада на приписка към евангелие, в която се казва: "В името на Отца, и Сина, и Светия дух. Аз, раб божий Константин четец, назован Войсил Граматик, написах тази книга за презвитер Георги, назован поп Радослав, в град Свърлиг, в дните на цар Ивайло и при нишавския епископ Никодим, в 6767 г. от Сътворението /1278-79/...когато гърците стояха под /т.е. обсаждаха/ Търново. Та моля ви се, отци и братя, до когото дойде тази книга, четете, като изправяте, а мене , грешния, не злословете, а по-скоро благославяйте, та и вас да прости Бог и пресветата негова майка. Амин, амин, амин"

За Курдо Докс не знам какво си чувам за пръв път. Това очевидно трябва да значи "Свинаря Вълко Великия", което се връзва със сведението на същия Георги Пахимер, който казва, че Кордокувас отначало е бил свинар. Но дали е било така, май и самият Пахимер не е много наясно. Според руския славист Срезневски това Кордокувас било преиначената дума "бърдоква", макар че само Бог знае как е достигнал до това заключение. Какво е бърдоква пък съдим от един смесен сборник от епохата, според който:"тридакс /маруля/ казват на бърдоквата". Защо един свинар /ако е бил такъв, а това е доста съмнително/ ще го нарекат Марулята /ако под Кордокувас Пахимер има предвид това/ е пълна загадка. Лично моята версия е, че Пахимер е имал предвид Курдо Коленков. В подкрепа бих посочил факта, че царица Мария не случайно при първа възможност е поискала да се омъжи за него, без никакво двоумене предлагайки в зестра цяло царство. Само предлаганата от мен версия обяснява напълно естествено тази нейна постъпка. Възмутително е също, че академичните мухльовци подминават очевидния факт, че именно този велик българин, по напълно разбираеми причини, е изобретателят на дългите панталони. А това е повод за заслужена гордост и радост на всички българи и дори нещо повече - на всички българки.