|
Звездите са на небето. Аз съм само Лили Иванова
Интервю на Валерия ВЕЛЕВА с Лили Иванова за сцената, силата на духа и волята на Съдбата
Тя наистина е звезда. Единствената у нас, която покрива това понятие, макар мнозина други да се кичат с него. В българското изкуство има собствена територия, белязана със знака на педантичен професионализъм, с пълно отдаване на сцената и на публиката. За нея няма умора. Няма насищане от концерти. Съчетава изключителен талант, дарба от Бога и уникална жизненост. Сравняват я с Едит Пиаф, Тина Търнър. Гласът й е Божият инструмент на любовта и романтиката.
Изпяла е най-нежните песни за любов. А носи железен характер, който, по нейни признания, никой не може да прекърши. „В моя вътрешен свят няма място за компромиси, но има много място за любов.“ И така години наред. Преминава от епоха в епоха, доказвайки, че за таланта и волята да го развиваш няма политически строй. Качила се веднъж на върха, тя стои непоклатимо там, недокосната от бури и ветрове. Отминава с достойнство сплетните, злобата и лошотията. Казва, че те я стимулират непрекъснато да се доказва с работата. „Това е моята сила и това разбива опонентите ми.“
Създала си е суров режим на живот, на който малцина биха издържали. Не скучае, не мързелува и не тъгува. Покори парижката „Олимпия“, взриви софийската „Армеец“, триумфира и в Операта. Сега се е изправила пред ново, истинско предизвикателство - лятно турне в страната. „Оценявам високо възможността да направим над 10 концерта с музикантите ми - Ачо, Оги, Орли, Еко и Росен - без никакъв компромис като организация и продукция.“ Това е Лили.
- Лили, обичат ви и ви завиждат, отричат ви и в същото време се стараят да ви подражават - как се живее между „Осанна“ и „Разпни го“?
- Когато знаеш кой си, не е толкова трудно.
- В този объркан свят оставате непроменена като висок професионалист, какво ви държи толкова дълго време изправена? Откъде идва тази стабилност на духа?
- Просто си гледам работата.
- Помните ли някаква заръка от майка си или от баба си?
- Родителите ми са ме възпитавали в честност, да не лъжа и да не крада. И до днес спазвам тези изконни ценности. А баба ми винаги ми е казвала „Никога не се чуди за нищо.“
- Урок от баща ви?
- От баща ми не съм чула никога да повиши тон нито на мен, нито на сестра ми. Не зная какво е семеен скандал.
- Какво мразите?
- Аз не мразя. Изпитвам презрение. Любовта е моето чувство, затова пея за нея.
- Обидата, която не сте преглътнали?
- Би било прекалено голям комплимент към обидата да отговоря на това. Истината е, че помня добре и не правя компромиси.
- Казали ли сте си: аз можех да стана добра медицинска сестра или добра лекарка?
- Не. Никога. Господ ми е подсказал за какво ме е създал.
- Като дете сте се занимавали с гимнастика. Съжалявате ли за нея?
- Не.
- Кое предопредели пътя ви към голямата сцена?
- Съдбата ми.
- Песента, която отвори сърцата на публиката към вас?
- „Събота вечер“ по музика на Йосиф Цанков и текст на Димитър Василев. („Събота вечер“ е създадена през 1963 г. Лили я записва и заминава на турне в Съветския съюз. След като се връща, песента вече е хит - б.а.)
- Най-щастливият миг в кариерата?
- Какво по-голямо щастие от това да видиш една препълнена зала?
- Най-силната болка - от неуспех, от предателство, от загуба?
- Чувството на самосъжаление, дори и от предателство, ми е напълно непознато.
- За какво сте си налагали воля?
- Волята и характерът ми са нещо, с което се гордея. Добре че е волята ми, иначе бих изяла целия шоколад на света например.
- Имате ли несбъдната мечта? Всъщност за какво мечтаехте?
- Аз не мечтая. Поставям си цели, които старателно следвам, докато ги постигна.
- Кога ви наляга умората? И какъв е отговорът на въпроса - ще се умори ли Лили Иванова да пее?
- Господ ми е дал достатъчно енергия. Това, което ме изморява, е нечистоплътността във всичките й измерения - невежество, лицемерие, лъжа, омраза и предателство.
- Да сте си мечтали за роля в театъра?
- Не мога да кажа, че съм мечтала за това, но изпитвам любопитство и чувствам театъра близо до това, което правя аз. Мога да призная с гордост, че Съюзът на българските артисти е единствената професионална организация, в която членувам. Благодаря на г-н Христо Мутафчиев за поканата преди години и оттогава съм официален член.
- По какво, по кого, за какво изпитвате мъка?
- Винаги съм се опитвала да имам трезво отношение към живота и предполагам, че повечето чувства, които изпитвам като човек, не са по-различни от вашите или от тези на хората, които ще прочетат това интервю. Наистина не виждам смисъл да занимавам публиката с лични усещания, особено когато имам сцената за това.
- Мъжете в живота ви - много ли сте строга към тях? Какво не дадохте и какво не получихте от любовта?
- Като чувам с какъв интензитет се разменят мъже и жени в момента, мисля, че съм изключително скучна с моите връзки.
- Защо мъжете не се задържат до вас?
- Въпросът ви не е точен - не са мъжете тези, които не се задържат до мен, а аз съм тази, която се освобождава от присъствието им. Накрая дори се оказва, че е било за добро.
- Надживяхте ли огорченията?
- С годините съм се научила да не обръщам внимание на негативното и да пазя чувствителността си за по-хубави усещания.
- Какво сте загърбили?
- Не мисля, че съм загърбила нещо. Помня добре всичко, но не си го слагам на сърцето
- Самотата тежи ли ви? Всъщност чувствате ли се самотна?
- Никога не се чувствам самотна. Моментите на самота ги търся сама, защото те ме зареждат.
- Миговете, в които искате да избягате от себе си?
- Нямам такива. Много добре се разбирам със себе си.
- Кой ви е навредил най-много досега?
- Няма да дам подробен от-говор, за да не създам излишна интрига. Ако някой ми е нанесъл обида, не отмъщавам. Не съм аз тази, която може да съди. Това е в правомощията само на Господ.
- Колко време се ражда една песен?
- Много е различно. Когато има идея, става много бързо. Понякога имам предложение за страхотна мелодия, но създаването на текст отнема повече време. Друг път е обратното. Най-много харесвам комбинацията от хубава композиция и добър текст.
- Каква е магията за вашите песни?
- Не мога да отговоря на този въпрос. Публиката e тази, която може да даде отговор. Всяка песен, която изпълнявам, е въпрос на вътрешно преживяване, кое-
то винаги е различно, независимо от колко време е в репертоара ми.
- След промените заминахте за Германия, имахте бляскави концерти във Фридрихщат палас. Там изпяхте много сложни песни от мюзикъли. Съжалявате ли, че се върнахте в България?
- Не. Никога не съм имала за цел да емигрирам и да живея другаде. Германия ми даде увереност, че мога да се справя и да постигна всичко сама и отначало.
- Имате над 10 000 концерта досега, държи ли ви още сценичната треска?
- Да. Ако изгубя тази тръпка, ако изчезне вълнението преди концерт няма да има нужда да излизам на сцената.
- Композиторите, без които не бихте били Лили Иванова?
- Винаги съм казвала, че всеки компонент от процеса по работата по една песен е много важен - музика, текст, аранжимент, изпълнение. Един композитор може да има страхотни песни в чекмеджето си, но ако няма кой да ги изпълни на сцена, никога няма да се реализират. Всеки от композиторите, аранжорите и авторите на текстове са оказали влияние върху мен като изпълнител и творец. Дискусиите, които сме имали, докато сме работили по дадена песен, са променяли както мен, така и тях, а най-важното е, че накрая се е получавала песен.
- На кого най-много дължите за развитието си като творец?
- Понякога чувам от отделни хора „аз създадох Лили Иванова“, „аз съживих Лили Иванова“, но мисля, че аз доказах, че и „без петел се съмва“, както казва народът. Искрено пожелавам на тези творци, които ще си позволя лукса да не назовавам поименно, да продължават да творят гениални творби и да създават и откриват нови изпълнители. Аз винаги съм имала нужда да се доказвам и не съм спирала да търся нови автори и хора, с които да работя. И в момента е така.
- Политиката вълнува ли ви и как намирате България днес?
- Да, вълнува ме дотолкова, доколкото хората в България да могат да живеят по-добре и по-достойно.
- Политиците, които искаха да ви използват?
- Не смятам, че съм използвана от политиците.
- Спомням си едно интервю с вас през 1993-та. И тогава ми казахте: „Вече не знам каква съм - мръсна седесарка или гадна бесепарка.“ Обвиняваха ви, че сте червена, че сте синя, но можете ли да кажете дали в тези 20 години някой политик ви е помогнал за нещо?
- Не помня политик, който да ми е помогнал. Винаги съм смятала, че музиката е непреходна и много по-силна от цветовете на политическите партии. Музиката е моята партия.
- Знам, че се вълнувате от проблемите ни като народ. Ненавиждате агресията и омразата. Защо според вас отричаме всичко, което другите са постигнали преди нас?
- Ние не само отричаме всичко, а и събаряме. Историята не е нещо, което може да се изтрие с гумичка. Бих посъветвала всеки, който има подобни въпроси, да прочете 4-те тома „Български хроники“ на Стефан Цанев - там ще намерите обяснение за голяма част от съдбата ни като нация.
- Помислете - ако ви предложат да влезете в парламента, какво бихте казали на депутатите там?
- Не ме разсмивайте. Никога не съм имала болни амбиции. Мястото ми не е в парламента, а на сцената.
- България даде ли ви нужното уважение като голям творец?
- Всичко това е много относително - не бих могла да се самоопределя като „голям творец“. Това го направи моята публика, която не спря да е с мен в концертните зали през всички тези години независимо от катаклизмите, които ни поднесе животът. По-голяма оценка от тази не бих могла да получа.
- Започнали сте с 8 лева хонорар. В годините на социализма най-високата тарифа беше 120 лева. Щяхте ли да се реализирате по-добре, ако бяхте останали да живеете в чужбина?
- Не обичам да мисля в хипотези и да си създавам излишни илюзии. Всеки има предначертан път. Моят е трябвало да бъде тук.
- Днес би трябвало да сте милионерка - да имате собствен самолет, да живеете в барокова къща? Широки ли ви бяха пръстите през годините досега, или просто заплащането на труда ви и днес е под нивото за изпълнител като вас?
- За мен е важно да имам условия, в които да мога да се чувствам добре и да правя най-добре това, което искам и обичам. Винаги съм била едновременно щедра и взискателна към хората, които създават музика за мен. През последните няколко години започнахме с моя екип да правим цялата организация по издаването на нови албуми, концертни турнета и всичко, свързано с музиката. До голяма степен парите от музика отиват пак в музика, но това ме прави щастлива и удовлетворена - повече, отколкото ако бях милионерка.
- Казвате в една песен - и този живот бе за мене рулетка /и цялата себе си в него аз проиграх? Какво проиграхте? За какво съжалявате?
- Обърнах се към Дамян Дамянов за текст, той ми предложи „Хазарт“. Това е негово стихотворение, което беше вече написано. Хареса ми веднага, Кипров направи музиката и така се получи песента.
- Поетите, които обичате?
- Вазов, Ботев, Яворов, Дамян Дамянов, Павел Матев, Левчев и всички поети, чиито текстове съм изпяла и пея.
- Имате ли приятелки, с които по женски да си говорите?
- Имам приятели, с които да говоря за всичко.
- Освен от музика от какво други се интересувате?
- Интересувам се от всичко, което засяга сцената и представянето ми - последни тенденции в модата, алтернативни дизайнери, сценични решения за осветление, продукция, непрекъснато любопитствам за нови модели микрофони, форми на озвучаване. Интересуват ме нови песни - нови композиции,
текстове, визуални решения.
- Един ден на Лили Иванова?
- Обичам реда и добрата организация. Програмата ми за седмица напред е почти винаги направена. Единственото по-специфично е, че денят ми започва в 2 следобед и приключва след полунощ.
- Какво е да си звезда в България?
- Звездите са на небето. Аз съм просто Лили Иванова. Винаги съм имала нужда да се доказвам и не съм спирала да търся нови автори и хора, с които да работя. И в момента е така.
|
Интервю с Лили Иванова във вестник "Преса" 24.04.