Приказки за утре
Смях и упадък от класациите
От едно до десет
КЕВОРК КЕВОРКЯН
--------------------------------------------------------------------------------
Напоследък две класации предизвикаха спонтанно веселие.
Че София не е един от десетте най-западащи градове в света, е вън от съмнение. Дори да се помисли подобно нещо е смешно.
Ако си прекалил с пиенето в някой гейски бар и са ти задигнали панталона, това съвсем не означава, че София е зловещо място, като например Дамаск, Кайро или Найроби, които са преките ни конкуренти в тази класация.
Все още столицата ни е едно чаровно място, където циганска каручка гордо се търкаля над смайващи окото хилядолетни старини, опаковани и представени по подходящ начин. А пък съкровищата в "българския Лувър" скоро нощем ще бъдат приспивани от чалга напеви, носещи се от заведението в неговото приземие - това културно разнообразие също е впечатляващо и съвсем не говори за упадък.
А и в циганските гета кипи съвсем приличен живот, ако се съди по "Шатра" - поредицата на Нова телевизия; например, Андрей Слабаков се чувстваше там като у дома си, дори без матрака "Дормеос", който рекламира непрекъснато по телевизията. И най-големият циганомразец - вироглавият английски политик Фараж наскоро също се чувстваше прекрасно в София; непрекъснато дуднеше, че на него тук определено му харесва. Разбирам го - човек е готов на всичко, за да държи цигаромите ни далеч от Лондон, иначе и този велик град може да попадне в някоя шантава класация.
Класацията пък на "Форбс" за най-влиятелните български звезди трябва да е правена на пияна глава в някой софийски бар - анкетьорът вероятно са го разсейвали танцьорките; или онзи, който му е шепнал на ухото, не е бил с целия си.
Влади Ампов-Графа - моите приятелски утешения, сигурно е припаднал, когато е видял, че е поставен на второ място в "Топ 10 на най-влиятелните български звезди"; подобни шеги обаче са много опасни - хора с по-слаби нерви могат да решат, че се подиграват с тях, или пък че това е някакъв намек, че не контролират напълно живота си. Да не говорим, че софийските сноби веднага заподозряха Графа - бил помогнал при подреждането на звездите, което е вече прекалено: не му стига, че са го метнали на второ място, ами и това подозрение.
Ами Лили? "Великата", както я наричат - понеже "монументалната" някак не върви заради дребния й ръст, макар че също може да бъде използвано - тя пък е чак десета! Графа - втори, а Лили - десета по влияние. Какво искат някои хора - космодрумът в Байконур ли да напълни тя, за да я сложат преди Графа?
Разбира се, по един от показателите, според които е било извършено подреждането - "активност в социалните мрежи" - Лили издиша. Тя на шофьора си едва проронва по няколко думи на ден, какво остава да се занимава с навлеците от Мрежата, на които никой и без друго не може да угоди.
От друга страна, "Ветрове" на Лили си я припяват всички, понеже главата на българина е обитавана предимно от ветрове, казано фигуративно. Обаче това за влияние ли говори, или за обич? При Лили по-скоро е второто, макар че по нашите стандарти всяка обич е осквернявана като по правило от солидна доза омраза - често безсмислена и неоправдана, но все пак - омраза.
А може ли да имаш влияние, ако те мразят? Като гледам един-двама от класацията, напълно е възможно.
Ами при футболистите - те са двама в класацията: Бербатов и Стоичков - за влияние ли става дума или за известност, защото това са съвсем различни неща?
По критериите на класацията Стоичков изобщо няма шансове за лидерска позиция - той няма активност в мрежата, каквото и да означава това; знаменитите му успехи са далеч в миналото; благотворителната му дейност е пестелива, освен ако се няма предвид съгласието му някои да спекулират с името му около продажбата на ЦСКА - в тази никога несвършваща сделка наскоро той бе мюрето на Гриша Ганчев, който пък от толкова време купува този отбор, че изглежда иска да попадне в класацията на "Гинес" за най-досаден кандидат-купувач на света. Стоичков го завъртяха и около една "обществена кауза" /друг от критериите на класацията/ - някакъв кретенски политически проект, който така си и остана мъртвороден - и добре че от "Форбс" не са научили за това, иначе веднага щяха да го изхвърлят и от "Топ 1000".
Наистина известността на Бербатов би трябвало да е много по-голяма от тази на Стоичков заради лудешкото развитие на комуникациите в наши дни. Но въпреки това и до днес Камата е тоталният посланик на България по света. Отдавна не играе, треньорската му кариера не е нещо особено, като изключим псувните му - и все още по света България и Стоичков са синоними, колкото и дразнещо да е това за някои. Защо? Може би защото в характера му има нещо скокливо, което народът нарича - "Ни се води, ни се кара"; а не е ли това най-подходящото определение и за клетата ни България. При подобно съвпадение в манталитетите няма какво да се чудим, че още дълго Стоичков ще бъде възприеман като "българина".
Веднъж обядвахме със Симеон и проф. Чирков в един мадридски ресторант и по някое време станах да прибера дъщеря си, понеже беше отишла да се снима с готвача пред пещта в кухнята. Заварих ги да я подпитва за Стоичков - и това в Мадрид! Царят - това, Царят - онова, обаче какво прави Стоичков.
Бербатов е друго: ако не беше толкова разсъдъчно ленив, вече щеше да има негов паметник в Англия - като играча, който е вкарал 6 гола в един мач; но в онази среща с "Блекбърн" Митко се задоволи с 5, макар че имаше още доста възможности - и сега дели първенството си с още двама или трима играчи. Той е изключителен, вън от съмнение, бил е голмайстор на Висшата лига, но пък през изминалата година /от август 2012 до август 2013/ не направи нещо особено, освен че се донаучи да рисува прекрасни шаржове. Все така продължават да го смятат за мързелив, понеже не могат да разчетат гения му. И сега в събота се мота срещу "Нюкасъл", но пак едно-две от подаванията му бяха гениални; ако проклетият шотландец Фергюсън не се беше изпречил на пътя му, той щеше да има друга съдба. В крайна сметка въпреки забележителните си качества - но и също тъй забележителната си интровертност трудно би могъл да има влияние върху нашите хора, да не говорим, че много рядко псува.
Няма да забравя как ми разказваше, че поискал автограф от Морган Фрийман - един от любимите му актьори: онзи го отрязал, а нашият срамежливо се свил.
Има още един спортист в десетката - Григор Димитров, обаче неговите успехи, ако сме достатъчно трезви, са по-скоро край кревата на Шарапова. Не върви да се възторгваме, че нашето момче паднало трудно от Надал. Не знам по каква логика във "Форбс" /или там някъде/ пораженията те правят влиятелен.
Както стана дума, Графа е втори - току пред Слави, който гледа гърба му и се чуди като мен. Това изглежда невероятно. Може да има само едно обяснение: все пак Слави подкрепяше Кунева, а тя се провали и остана извън парламента. Може би нейният неуспех се е оказал от значение за класирането му. Няма пълно щастие, наистина: той хвалеше Кунева, нещо, което не му върви - и тя се провали; а, от друга страна - непрекъснато разправя вицове за Лили, и може би именно това й е осигурило място в класацията, макар и чак на десето място. Важното обаче е, че е пред Миро /певеца/ - той също е в класацията, преди Стоичков и Лили, макар да не е съвсем ясно върху кого упражнява влиянието си, дори не знам дали тази година си има приятел.
Въпреки всички странности класацията, все пак, е показала известна въздържаност - понеже не е посочила първенците на фолка, моделките за всякаква употреба и пластичните им хирурзи. А тяхното влияние е несравнимо с нищо друго - поне у нас. Макар че от "Форбс" би трябвало да направят още едно уточнение: къде имат влияние избраниците им - у нас, или изобщо. Не е ясно също какво се разбира под "артист" или "музикант"; включват ли тези категории сериозни изпълнители от сериозните жанрове - или азисиацията е стигнала и до "Форбс".
Тези класации обаче са и полезни, вън от съмнение. Те ни дават представа как изглеждаме в очите на света.
3.09.2013 г.
вестник "Стандарт"
|