След концерта вие си тръгвате
и отнасяте в ръцете си аплодисментите,
които ми подарихте.
С тях, аз бях най – богатата в света
само за два часа.
А сега?

От град на град със нея
пътувам по света.
И вятърът я пее,
и пее я нощта.
цял свят със нея грея,
но сгрява ли ме тя.

Вървиме двама с песента
през погледи и думи секнали.
Афиши, шум и самота.
Вместо слънца – безброй прожектори.

И зарад тъжния ми глас
аз знам, обичате ме искренно,
Но има ли един сред вас
без глас да ме обича истински.

От град на град … къде си
ти, слънчева любов –
в раздадената песен
или в деня ми нов,
или във мрака блеснал
под мене като ров?

Мълчим и двете с песента
след погледи и думи секнали.
Афиши. Мрак. И самота.
Угаснали слънца – прожектори.
Знам, зарад тъжния ми глас
обичате ме вие искренно.
Но чакам аз един от вас
без глас да ме обикне истински.

Но чакам аз един от вас
без глас да ме обикне истински.

Покруса - потресаваща, въпреки че Лили обърка текста накрая. Другите песни няма да ги коментирам. Лили никога няма да проумее, че имаше мъже, които наистина я обичаха. Освен Ванко.

Весела Коледа на всички. Не се хабете. Животът е кратък.