Концертът започна на време. Летният театър в Бургас е с лоша акустика, а централно първите редове са буквално неузвочени. В случая това беше предвидено и имаше поставени монитори и към публиката от първите редове. Театърът беше почти пълен. Имаше само около 20-тина празни места. Концертът започна с шок от невероятната визия на Лили (която странно защо винаги където и да я гледам е с вдигната коса, което е рядко явление). Втората песен "Недей ме пита" се провали поради тоталния срив в озвучаването. Стигна се до там Лили да пита публиката "Чувате ли изобщо нещо" и тя да отговаря "Неее". Не знам какъв бе проблема с озвучаването, но дори и след 10 минутната пауза за възстановяване на звука, до края на концерта нещата не бяха съвсем на ниво. Блендата на Лили не се чуваше добре, за сметка на надутите инструменти. В залата имаше два озвучителни пункта - един на сцената и един на последния ред и въпреки това, само изпълненията с триото звучаха задоволително изчистени. По време на паузата за отстраняване проблема по озвучаването, Лили си поговори с публиката в познатия хумористичен стил. По време на първите 3-4 изпълнения от всякъде щракаха фото-апарати и никой не им обръщаше внимание, дори и самата Лили. Но в един момент нещата се промениха и тя направи остра забележка на някого, който явно е снимал с камера. От този момент се започна едно лудо сноване напред-назад за излавяне на папараци.
Сега по същество. Пълна сцена с музиканти е нещо невероятно вълнуващо и зареждащо, особено, когато в центъра има такава енергийна бомба, каквато е Лили Иванова. Идеята е великолепна и на доста изпълнения сполучлива (Стрелките, Този свят е жена, Невероятно, Другото лято, Искам те, Икар...). За съжаление, трябва да се отбележат и някои недостатъци: като цяло Лили не е свикнала с аранжиментите и на места се губи синхрона (което се изглажда с репетиции); имам чувството, че новите аранжименти леко я объркват и тя е напрегната през цялото време, внимавайки да влезе където трябва - това не и позволява да импровизира и да се вживее напълно в песента и по този начин да предаде емоцията на публиката; има някои абсурдни аранжименти (Ти не си за мен). Навярно, ако аранжиментите бяха дело поне на двама аранжори (а не на един), звученето щеше да е по-разгърнато.
Изтъкнах основно недостатъците, защото всички тук са наясно коя е Лили Иванова и какво може да прави с душицата на прехласнатия зрител, оставяйки го безмълвен и одухотворен.
Концертът завърши с два биса и никой не искаше да я пусне.
Оставам с надеждата програмата за Армеец да бъде подсилена с поне 5 неизпълнявани с този състав парчета и всички да си тръгнат щастливи.

Редактирано от Radium на 08.09.12 22:30.