Неизвестната награда "Гран при" - Париж 1988

През 1972 във френската столица Париж се състои І. международен фестивал на песента. Оригиналното му название е “Grand Prix de Paris International de la Chanson”. Вечерта на 21. май 1973 в известното казино "Бобино" Лили Иванова участва на второто му издание. В първия тур се състезават само френски шансони. В международния тур участват: Франция, ЮАР, Мексико, Великобритания, Канада, Доминиканската република, Белгия, Япония, Югославия и България. Песента "Стъпки", музика: Тончо Русев, текст: Дамян Дамянов получава ІІІ. награда. Само 0,75 точки не достигат до І. награда, която получава френската певица Мирей Дебуа с песента "Море беше сиво". Втора награда получава Канада с песента " Последният поканен и отпътувал". Лили е болна от ангина и трябва да взема лекарства. Въпреки всичко, благодарение на своята желязна дисциплина тя успява да стане безспорна фаворитка и да получи Голямата награда за изпълнение. Цялата страна вижда по телевизията нейното вълнуващо изпълнение. След тази победа й предлагат да остане да работи във Франция. "Шехерезада" и "Распутин" са най-луксозните локали в Париж. Те са създадени от руски емигранти и са станали символи на блестящия живот на френската бохема. Сред гостите могат често да се срещнат Шарл Азнавур, Ален Делон, Жан-Пол Белмондо, а понякога даже и Бриджит Бардо. Лили не се съгласява, тъй като има редица други ангажименти. След 1 година тя пристига отново в Париж за 4 месеца. Тук тя дели с Богдана Карадочева една квартира. Лили се надява да има прослушвания, но тъй като не владее и не пее на френски език няма успех. След като не може да пробие във френската столица тя се завръща в България.

На ІV. фестивал през 1975 г. голямата награда печели известният дует Моника Хауф и Клаус-Дитер Хенклер от ГДР с песента "Als ich dich heute wieder sah", ("Когато днес отново те видях"), музика: Райнхард Лакоми, текст: Фред Гертц, аранжимент: Райнхард Лакоми, съпровожда оркестъра на Райнхард Лакоми.

Последното издание на този авторитетен фестивал е през 1979 г. Затова смятам, че не е възможно през 1988 г. Лили отново да е спечелила "Голямата награда". В книгата си "Истината" Лили бегло споменава този конкурс, но смятам, че тя има пред вид участието си през май 1973 г. Всички други отличия са документирани и показани, само за това няма снимка и никакви, дори оскъдни информации. Не се знае нито с коя песен тя е участвала, нито авторите на музиката и текста и други подробности. Сигурно е станала грешка, защото иначе в пресата щеше да има поне малки съобщения за това или тя щеше да издаде тази песен-победител на плоча. Не трябва сляпо да се преписва всичко и да се вярва на всяко нещо, публикувано в Интернет. Такава награда няма и съответно трябва да се направят необходимите поправки. Съжалявам, ако съм разочаровал някого, но за мен по-важна е истината, която стои над всичко!

В книгата си "Лили - един живот, една съдба", уважавания от мен автор, Исак Гозес пък е допуснал друга грешка. Той е написал, че Лили е получила още веднъж, след януари 1969, златна плоча от фестивала "МИДЕМ" в Кан, Франция през 1988 г. Никой не е застрахован и може да направи някакви неточности. Важното е да намери сили и да ги поправи, за да не грешат и другите след него.