|
През есента на 2010 г. бях на гости в България. В навечерието на моето отпътуване за Германия, в четвъртък, на 25. ноември, в гр. Хасково концерт имаше Лили Иванова.
За последен път аз имах щастието да я гледам на живо през 1988 г. в Берлин. След концерта ние разговаряхме кратко. През всичките тези отминали години не можах да забравя Лили. Редовно следях нейните участия в различни телевизионни програми, гледах концертните й изпълнения, четях интервютата във вестници и списания, събирах всичко, свързано с нея, с нейния интересен живот и вълнуващо творчество.
Последното интервю, което видях, Лили даде на 6. ноември 2010, в 16.00 ч., на журналиста Мартин Карбовски. В примиерата на новата поредица "Директно - Карбовски", по канала "Нова телевизия", тя участваше и разговаряше със своята класна ръководителка и учителка по руски език от пети клас Савка Ненова. Тя е вече възрастна жена. Днес е на 82 години, но продължава да изглежда добре. Тогава тя е била начинаеща учителка на 28 години и това е бил нейния първи випуск - 1951/1952 г. Лили е била 12-годишна.
Певица разказа откровенно, че животът й става все по-напрегнат, труден и сложен поради тежката ситуация и ниския жизнен стандарт и тя вече има идея да напусне страната. Не е решила още окончателно, но има вероятност да се пересели да живее в Париж, където има успехи, влиятелни приятели, богати спонсори и верни почитатели. Тя мечтае да продължава да пее и да живее спокойно и без скандали по медиите.
Учудвам се от факта, че други певици изпяват една единственна песничка и за една нощ се превръщат в звезди и стават милионери, а тя вече 50 години непрекъснато твори на сцената и въпреки всичко не получава дължимото уважение. Я винаги мечтаех да се срещна отново със своята най-любима певица. Да присъстваш на концерт на Лили Ивановой е щастие и истински празник! Това е огромно естетическо наслаждение, безкрайна радост за сърцето и възвишена емоция за душата! В песните си Лили често пее с вълнение за тъгата в любовта и живота, но винаги някак си замислено, със скрит лъч на надежда, с красива и пленителна усмивка, когато в края все пак побеждава добротата. Искам да я слушам отново и отново, без край, цял живот! Да й даде Бог сили и здраве! Нека вълшебството и таланта на тази певица и артистка никога да не секнат!
Мечтата ми се сбъдна
Колко е прекрасно когато нашите съкровенни мечти се сбъднат! Вече имах обратен билет и в петък, на 26. ноемри 2010, трябваше да се завърна в Берлин. В четвъртък, на 25. ноември се сбогувах с роднините ми в гр. Хасково. Неочаквано, разхождайки се по центъра на града видях красив афиш със снимка на Лили Иванова за нейния концерт. Както се казва няма нищо случайно на този свят. За мен това си беше съдбовен знак от небето. Ужасно се зарадвах и изпаднах в такова състояние, че можех да прегърна целия свят.
След обяд, около 15.30 часа, в бял автомобил марка "Chevrolet", СА 6404 МР, пристигнаха нейните три музиканта Огнян, Бисер и Орлин и веднага влязоха в спортна зала "Дружба" в центъра на града. Техническият персонал, състоящ се само от 5 човека, заедно с тон-режисьора Ангел Попов, когото Лили ласкаво нарича Ачо, пътуваха в червен микробус и започнаха да подготвят апаратурата за концерта. Около 16.00 часа пристигна самата Лили в черен "Mercedes", CDI 4 MATIC, CA 4342 PC, заедно с двамата си шофьори. След проверката на звученето тя започна да репетира със своето трио и това продължи почти два часа. Никой друг наш изпълнител не прави нещо подобно. Това е безпрецедентен факт! Лили е достатъчно популярна и опитна певица, която отдавна пее на световните сцени. Въпреки всичко тя прилежно пробва своите изпълнения, шлифова всяка песен, повтаря някои трудни фрази, уточнява до край точното звучение на мелодията, докато не се получи желания ефект и тя остане удовлетворена от своето изпълнение. Нейната голяма отговорност пред публиката я карат да продължава работи къртовски и непрекъснато да се старае. По този начин тя демонстрира своето уважение и признателност. Певицата дава всеки път максималното от себе си и никога не огорчава своите многочислени поклоници. Лили преданно служи на изкуството и притежава много високи творчески критерии. По нейните думи ако забележи, че вече не е в състояние да предлага качествени изпълнения, то тя веднага ще слезе от сцената. Докато билетите за нейните концерти се разпродават и на тях идват хора от всички възрастови групи за да я чуят и видят, тя ще продължава да пее.
Лично аз съм бил свидетел как някои наши певци нахлуват в залата направо от улицата, хвърляйки палтата си и започват да пеят пред публиката, съвършенно неразпяти, считайки това за свое голямо постижение и смелост. Обратно на тях Лили е много професионална, дисциплинирана и старателна като ученичка. Ето това за мен е силен характер! Това е истински подвиг! Не да лежиш върху лаврите на славата и рутината, а да репетираш два часа, почти цяло дневно представление.
Концертът започна в 18.30 и завърши към 21.00 след няколко биса. Лили изпълни песните от своите актуални албуми "В името на вярата" и "Този свят е жена". Освен тях прозвучаха и някой стари хитове като: "У дома", "Без правила", "Танго" и "От векове за векове", която направо взриви публиката. Много добре бяха приети новите песни "Сам" и други все още малко известни творби. Естествено в края на концерта не отсъстваше и безсмъртната балада "Камино", която Лили изпълни с голям патос. Последното изпълнение от този прекрасен и незабравим концерт беше песента "Животе мой", по трогателните стихове на големия поет Дамян Дамянов, от албума "Готови ли сте за любов" от 1995 г. Лили беше в отлична физическа, психическа и вокална форма. Пееше прекрасно и с много чувство, разговаряше с публиката, държеше се непринудено и свободно и даже се шегуваше. Тя изглеждаше още по-красива и млада от всякога. Ден след ден се сменят сезони и години, а въпреки всичко времето няма власт над нея. Мисля си, че Лили е победила старостта и болестта и е открила някакъв свой секрет за вечна жизнерадостност. Какво запазва тази жена, която въобще не старее с годините, а напротив става все по-атрактивна? Лили е успяла да отслабне с 1 кг. и по нейните думи тежи само 44 кг. Тя беше облечена в стилен, плетен тоалет в черен цвят. Елегантните й обувки на много високи токчета и черните чорапи подчертаваха нейните перфектни крака. Горната част бе от красив трикотажен пуловер, който приличаше и на шал и обгръщаше нейните рамене и изящна фигура. На гърба си Лили имаше оригинална част от тоалета, приличаща на "опашка". Забелязъл съм, че това е неин любим елемент, който често присъства в нейните сценични костюми. Просто е невероятно как в такава "сериозна" възраст Лили изглежда толкова прекрасно и успява непрекъснато да пее, да танцува, да бяга по сцената, да общува с публиката. Откъде това крехко същество получава своята неизчерпаема енергия? За всеки от нас, дори за младите, би бил истински подвиг само да стоят два часа на сцената пред хорските очи. Лили беше в отлично настроение, омагьоса зрителите, бе много обаятелна и учтива, правеше дълги поклони и пееше майсторски и неповторимо! Дълбок, земен поклон несравнима Лили! В залата присътстваха около 1000 души, представители на всички поколения и съсловия. Един до друг седяха млади и възрастни, бедни и богати, пенсионери и бизнесмени. Можеха да се видят съвсем малки деца, юноши и девойки, хора на средна възраст, родители с побелели коси, баби и дядовци със своите внуци. Състоя се само един единствен дневен концерт и затова имаше много деца и ученици. Цените на билетите бяха нормални за повечето българи по 10, а най-скъпите по 15 лева. Залата бе препълнена и аз видях около 50 души, които стояха прави два часа защото местата не стигнаха. На Лили подариха само 3 букета и 2 кошници с цветя, което говори за тежкото материално състояние на народа. Затова пък тя получи възторжени аплодисменти, най-голямата награда за певицата. Публиката силно обича своята "народна" артистка и най-добрата певица на България. На зрителите се харесаха изпълненията на Лили и те буквално не искаха да я пускат. До мен чувах викове: "Още", "Лили, обичаме те", "Благодаря, Лили", "Браво", "До скоро", "Супер"! От средата на концерта хората станаха на крака и почнаха да пеят заедно с нея и да танцуват. По този начин публиката подчерта своята любов, уважение и благодарност към неостаряващата певица и вечно млада жена. Концертът се превърна в своеобразен химн на красотата и радостта на духа.
След свършването му около 30 минут аз с нетърпение чаках Лили. През това време се срещнах с най-важния за нея човек Ангел Попов и успях да разговарям с него. Попитах го има ли намерение Лили да направи концерт в Германия. Посъветвах се какво трябва да се направи за да се покани тя в Берлин. Към кого трябва да се обърна ако има възможност да се организира такъв концерт. Аз активно сътруднича на българския културен институт в германската столица. Понякога ние организираме участия на известни и любими представители на българското изкуство пред нашите съотечественици, които живеят в Германия. Гостуваха ни оперние звезди, танцьори, естрадните певци Бисер Киров, Васил Найденов, актьори, поеты, писатели, художници и скулптори. Макар от година до година за нас тази задача да става все по-трудна поради недостига на средства и малките хонорари. Ачо ми даде личния телефонен номер на Лили и своя телефон за контакти. Ние разговаряхме приятно и непринудено като истински стари приятели. Той е мил и деликатен човек с култура и обаяние и с удивителни, весели, сини очи. До началото на концерта аз написах на Лили кратко писмо. Обясних й с искрени думи, че вече дълги години аз съм неин голям почитател и че вече няколко пъти правя опити да се свържа с нея и да споделя своите идеи. Искам да съставя нейната пълна и официална дискография, включваща всички албуми и сингли и нейните награди, тъй като навсякъде информациите не са съвсем изчерпателни и правилни. Това е голяма работа, изискваща и нейното участие и помощ. Старая се да събера за пръв път всички данни систематически и по години. До сега никой не е правил това толкова сериозно и мащабно. За мен това е като истинска дипломна работа и обемен научен труд. Най-накрая ще й подаря за лично ползване всички мои материали, които да й помагат в бъдещата работа. Помолих Ачо да предаде на Лили моето съобщение и той остави своята работа и веднага се отправи към нея. След като се върна успях да му разкажа накратко за моята работа в руския фен-сайт на Лили. Съобщих, че Виталий Максименков и Азат Петров са го основали и аз се присъединих към тях и започнах да им помагам и сътруднича. Споменах му и един малко известен факт за албума "Поет Лили Иванова", на руската фирма "Мелодия" от 1968, който за мен е интересен. Става дума за това, че тогава Виталий е имал своя неофициална, "черна" радиостанция и е пускал на москвичани тази плоча от сутрин до вечер. Това направи впечатление на Ангел и аз го помолих при възможност да разкаже на Лили за това. Той отговори, че аз самия мога да направя това след няколко минути, когато тя се приготови. Точно в този миг Лили се появи внезапно със своя шофьор и на бърз ход премина по цялата сцена. Това стана като истинско торнадо. Ако обичате класическата музика и в частност операта на Моцарт "Вълшебната флейта", то ще успеете да си спомните картината на появяването на кралицата на нощта. Изведнъж нейното нежно и дребно тяло изпълни цялата сцена. След това не зная защо Лили се спря до портата на залата, точно до мен, обърна се и поглеждайки право в моите очи, като че да ме оцени правильно, каза с уверен глас: "Добър ден"! После забеляза сама своята неволна грешка и искрено се засмя: "По-скоро добър вечер"!
Аз стоях мълчаливо като вкаменен. Бях изумен. Почувствах, че нейното мощно енергийно присътствие е подобно на морска вълна, по-скоро на цунами. Най-накрая намирах се сам, очи в очи пред своя така дългоокван идол. Никой не ме караше да бързам, не ми пречеше и не ме настъпваше, а аз не можех да произнеса и дума от радост и умиление. От цялата тази неочаквана ситуация и зрелище аз треперех от вълнение и не бях в състояние да говоря. Само отворих широко очи и исках да попия всеки неин жест и дума. Гърлото ми пресъхна и сърцето ми се разтуптя лудо. Не можех да мисля правилно и трезво. Имах много вопроси, разни мисли и главата ми се замая откъде да започна. Давах си сметка, че сега не бива да я притеснявам, дори и да исках да получа някакъв отговор. В ушите ми все още звучаха музиката и вълшебния глас Лили, а очите ми опипваха нейното красиво лице. Макар досега в живота да съм имал възможност да се срещам с много забележителни хора и слава на Бога имам дар слово, сега аз не успявах да изкажа някакви подходящи и обикновени благодарности. Всичко ми се струваше накак си излишно. Мълчанието говореше вместо мен. Накрая моите устни се оживиха, устата ми се отвори и със странен и непознат за мен самия треперещ глас успях все пак да промълвя: "Скъпа Лили, Вие бяхте прекрасна! Впрочем, както винаги"!
Лили в своя пълен блясък стоеше само на крачка от мен. Тя се усмихна мило и ми каза: "Благодаря много"!
Напълно неочаквано за мен тя ми подари две свои фотографии с автографи. Едната от тях бе тази от концертния афиш, а другата от албума "Една любов".
После аз и поблагодарих най-сърдечно и добавих развълнуван: "Да Ви даде Бог дълъг живот и здраве!"
Лили пак се усмихна та тази моя благословия и каза отново: "Благодаря! До нови срещи!"
Аз се вцепених и повторих като в транс: "До нови срещи Лили!"
Всичко това напълно съответства на нейния характер, индувидуалност и телеграмен стил. Винаги след поредния успешен концерт Лили е уморена и говори малко. Само с няколко думи, но с важно послание, с голям смислъл и значение.
Вън беше вече тъмно. Часовникът ми показваше 21.45 часа. След това Лили седна в колата, отпред до шофьора и чух, че го попита къде са музикантите й. В този миг, по невидим знак те веднага се появиха. Всеки от тях се сбогува с нея целувайки я по бузата. Лили поблагодари лично на всеки и ги назова със техните прякори. В този ритуал имаше нещо мило. Тя се държеше с тях като тяхна приятелка, по-голяма сестра или майка, казвайки им да не карат бързо. Това бе трогателна сцена. Лили започна да говори нещо с китариста Бисер Иванов. Не проявих любопитство, но се разбра, че обсъждаха нещо от концерта. Музикантите Орлин и Огнян й донесоха ябълки в бяла торбичка. Лили се пошегува, че през целия ден те са яли от нейните лично приготвени ябълки и скоро хранителните й резерви ще се свършат. Те й отговориха, че само са ги пробовали какви са на вкус. Така те се разделиха. Аз стоях мълчешком до прозореца на колата. Когато потеглиха Лили се усмихна още веднъж и ми махна с ръка за сбогом. Аз също й помахах. След тях, на своята кола, потеглиха и тримата музиканти до София.
Разхождах се бавно из нощния град, а в главата ми напираха мисли, чувства и въпроси. Невероятно, какво е в състояние да направи с мен тази малка, но голяма жена. Разсъних се и цяла нощ не можах да спя от вълнение от преживяното. Повтарях си на ум епизодите от нашата среща, а на сутринта заминах обратно. За мен това беше най-голямата награда, която вземах от Родината. По пътя ме следваха мелодиите и стиховете от песните на Лили. Нейният глас продължаваше да звучи в ушите и да трогва сърцето ми. Затварях очи и си представях нейното одухотворено лице и плавните движения като забавени филмови кадри, като безкрайна и прекрасна балада за щастието и любовта...
Благодаря още веднъж от цялото си сърце, мила и единствена Лили!
|
Konzert na Lili Ivanova v Haskovo 25.11.2010
