Не съм юрист, и въобще не искам да коментирам предъвквани дъвки. Ще ви разкажа една случка, обаче.

Пролетта, малко след делото, "Хит"- ът в Младост, София. Редя се на касата. О, чудо, М.Щ. е пред мен. Неизменното шапо, поизтъркан шлифер, композиторът няколко пъти брои 5 лева на монети за мляко и цитрусови плодове. Стана ми тъжно. Има няколко негови песни, които наистина ми бъркат в душата. В следващия момент - ей-го на, няма 5 лева в джоба, на половин метър пред мен...
Продавачката /явно се познаваха/ угоднически го пита: "Как сте? Натрихте ли носа на Лили Иванова?" Той се хили: "Дай да не говорим за покойници!". Опашката хихика, а на мен езикът ми залепва о небцето и си викам - "По-добре да не си отварям устата...".

Скромното ми мнение е, че един мъж не бива да говори за една жена публично по този начин. Особено пред непознати хора. Независимо какъв е мъжът, независимо каква е жената, и независимо каква е историята на техните отношения. Но честта е подарък, който човек сам прави на себе си.
Стига да иска.