|
В началото на февруари 1968 Лили заминава за остров Куба с българска културна делегация на голямо турне. Това е важна политическа мисия. Така й казват при изпращането от София. Предстои пътуване на българския партиен ръководител Тодор Живков за Острова на свободата. В такива случаи преди държавниците обикновено тръгват артистите. Да проправят пътя и да разведрят атмосферата. Лили изнася редица концерти, на които винаги изпълнява песента “Камино” на испански, с която пленява сърцата на темпераментната публика. След концерта в столичния театър “Амадео Ролдан” кубинците предлагат на Лили и оркестъра да останат в Хавана. Един месец българското шоу е гвоздеят в програмата на луксозния бар на хотел “Капри”. Появяват се ласкави отзиви в кубинския печат, радио и телевизия. Един журналист пише за нея много похвални слова и я нарича “малка балканска розичка”.
На 28. февруари направо от Куба Лили заминава на турне в СССР. Тя обогатява репертуара си с новите песни “Варна” и прекрасната балада “Любов”, м. Хетко Николов, т. Павел Матев. Съветската телевизия излъчва на живо много нейни изпълнения. Навсякъде концертите на Лили в Москва, Ленинград, Киев, Рига, Алма Ата и други големи градове имат голям успех. Тя включва в репертуара си и някои руски песни, написани специално за нея, като “Песен за Ленинград”, м. Арно Бабаджанян, т. Роберт Рождественски.
През пролетта, от март до април Лили Иванова участва на третото издание на голямата международна музикална програма «Мелодии друзей», в СССР. На тези концерти й правят много снимки. По централната съветска телевизия показват някои от концертите. В Ленинград снимат Лили като пее песента "Неспокойно сърце". Оригиналът е на италианския певец Литъл Тони и се нарича "Cuore matto", ("Уморено сърце"), м. Тото Салвио, б. т. В. Мирчовски, ар. Иван Пеев. Лили пее и популярната песен “Бенк-бенк”, от репертуара на американската певица Чер. На една снимка от концерта й в Киев Лили отдава чест на публиката.
Фирмата “Мелодия”, СССР издава няколко малки плочи на Лили в големи тиражи:
Д 22033-4: Мелодии друзей-68, Поет Лили Иванова: “Венера”
ЗЗГД-000969: Мелодии друзей-68, Поет Лили Иванова: “Трудный танец”,
“Бенк-бенк”
ЗЗГД-000970: Мелодии друзей-68, Поет Лили Иванова: “Пусть говорят”,
“Без радио не могу”
ЗЗГД-0001059: Песни Арно Бабаджаняна: “Письмо”, стихи: Робэрта Рождественского.
“Порив за щастие”
В известното съветско списание “Музыкальная жизнь” поместват голяма статия за вокалното изкуство на Лили Иванова “Порив за щастие”. Ето част от този портрет:
"Когато слушаме Лили Иванова ние не мислим за стил. Всичко което тя прави е така свързано с нейното светоусещане, с нейния характер, с любовта й към песента. Силният й глас изглежда създаден само за песните които пее, като че ли те са създадени специално за нея. Лили Иванова е много млада и може да се разбере, че нейната "музикална храна" са били съвременните естрадни песни дълго преди тя да стане артистка. Това обяснява защо нейното богато дарование е насочено именно в тази област. Всяка нейна песен ви отвежда още по-далеч в нейния собствен свят и вие вървите след нея, защото този свят представлява един горещ порив за щастие”.
На 24. април Лили става на 29 години. На 30. април Кремълският дворец на конгресите се готви да приеме дипломатическия корпус и висшата партийна и държавна аристокрация на Москва на концерт по случай Първи май. Да се попадне между шестте хиляди поканени, е голяма чест и въпрос на истинско доверие от страна на властта. Само на една певица е разрешено да пее със свой състав и това е Лили Иванова. В Москва изключения от този род не се правят често. Но явно авторитетът на българката респектира и московската публика. Една руска песен обира овациите. Тя е посветена на Ленинград.
"Здравствуй Невский.
Здравствуй Кировский.
Здравствуй милая Нева..."
Лили пее и се изкачва по стълбите между редовете със зрители. Залата полудява. Всички пеят. Карат я да повтори песента. Питат Лили кои са авторите на музиката и текста, но тя не може да отговори. Спомня си само, че я е научила от съветските моряци, които идвали във Варна по времето, когато тя учила там за медицинска сестра.
Фирмата “Мелодия” издава дългосвиреща плоча с голям тираж Д 22975-6, “Мелодия”, СССР.
Първото издание е без снимка, а само с надпис "С праздником 1-ого майя!" Това означава, че е излязъл в навечерието на празника. Тогава тази плоча има огромен успех и се издава в милиони тиражи. При следващото преиздаване слагат снимка на Лили, като пее с микрофон и рокля от ламе, от концерта й в Киев от международната програма "Мелодии друзей". Когато я пускат в продажба тя отново бива веднага разпродадена. Тогава тези плочи могат да се чуят в почти всеки дом в СССР. Те правят Лили много известна и любима на съветските й поклонници.
Поради дългото отсъствие на Лили от страната отново се пуска слух, че тя е болна. В редакциите на вестниците започват да пристигат много писма на разтревожени почитатели.
Тя е пример за всички онези жени, които при всяка крачка напред, трябва да измъкнат ботушите си от калта. В живота и на сцената стават много тези, които искат да я видят отблизо. Оказва се, че известността е доста тежко бреме. Навсякъде тя е преследвана, използвана, ревнувана. Хората започват да й завиждат и я упрекват. Въпреки всички препятствия, тя държи здраво юздите в ръцете си.
На 17. май Лили се връща в България. Тя започва усилено да подготя новия си репертуар за концерти и да прави редица записи. Фирмата “Балкантон” издава следващата нейна малка плоча с номер ВТМ 5842:
“Венера”,
“Тя си купи билет”, м. “Битълс”, б. т. Милчо Спасов,
“Както онзи ден”,
“Зимна приказка”.
Съпровожда оркестър с ръководител Иван Пеев.
За мен нейните песни, записани на плочи са нещо особено ценно и вълнуващо. Винаги с удоволствие ги купувам и подарявам на роднини, близки и приятели.
"Златният Орфей"
В началото на юни Лили участва в конкурса за нови български песни на международния фестивал на естрадната песен “Златният Орфей”, който се състои в бар-вариетето на Слънчев бряг. Българската телевизия пряко предава фестивала. Вечерно време улиците се изпразват, защото хората се събират пред телевизорите. Всички изпълнители пеят задължително на живо, съпровождани от оркестъра на радиото и телевизията, с диригент Вили Казасян. Времето е лошо и често валят проливни дъждове, придружени с бури и гръмотевици. Понякога тока спира и се налага след известна пауза песента да се започне отново. Една от младите български участнички трябва да започне за трети път да пее отначало. Тя е съвсем изнервена и обезверена. Владее се с мъка на сцената и се бори със сълзите. Накрая с треперещ от яд глас едва успява да каже: “мал шанс”. Всяка поредна вечер напрежението расте. Конкуренцията е голяма и така се стига до изпълнението на Лили Иванова. Всички я очакват, притаили дъх. Тогава за пръв път обръщам внимание на тънките й пръсти с дълги маникюри, с които тя сякаш крие лицето си. Тя открива нов начин на интерпретиране на песента. Лили създава и налага свой собствен маниер на пеене, неподражаем за никого. Тогава силно ме впечатли това, как тя протяга ръцете си напред, разперва ги, вдига ги нагоре, сякаш, че иска да литне. Този неин стил на пеене, обогатен с фойерверк от жестове, странно танцуване, напомнящо старинен ритуал на богомолка, затрогващо вътрешно изживяване на песента, тя запази за дълги години. Първа награда в конкурса за нови български естрадни песни печели актьорът Коста Карагеоргиев с “Гротеска”, м. Александър Йосифов, т. Димитър Точев. Тази песен, въпреки хумористичния си текст, днес е напълно забравена. “От нашето, по-голямо нема, от Искъра по-дълбоко нема, от Витоша по-високо нема. Има ли? Нема!” Лили печели втора награда с “Лунната соната”, музика Ангел Заберски, т. кольо Севов. Тя представя много вълнуващо и песента “Златно сърце”, м. Николай Арабаджиев, т. Димитър Василев. Това са големи балади написани специално за нея, в нейния стил. Те изискват много чувство и глас. Лили ги изпълнява прекрасно по един неповторим начин. Тя ги пее с много душа и сърце. Това са едни от най-съдържателните й песни и могат с право да се нарекат “златни” в репертуара й.
Фирмата “Балкантон” ги издава на малки, сборни плочи с другите песните от конкурса.
Голямата награда “Златният Орфей”, в международния конкурс за изпълнители, убедително печели френската певица Женифер. Тя изпълнява песента “В твоята градина”, м. Борис Карадимчев и френски текст на Жан-Ив Гранд.
През лятото Лили заминава на турне в съседна Турция.
София, IX. световен фестивал на младежта и студентите
През август 1968 в София се провежда IX. световен фестивал на младежта и студентите с 20 000 участника от 142 страни. Българските композитори пишат много нови песни с елементи от народната музика, в неравноделен такт, на хоро или на ръченица.
Лили Иванова получава първа премия, специалната награда “Орфей” и лауреатско звание. Това е нейния нов връх.
Фирмата “Балкантон” издава малка, сборна плоча, на участниците в този форум, ВТМ 6005:
“Без радио не мога”, м. Георги Костов, т. Милчо Спасов.
Тази песен се знае и пее от млади и стари в цяла България. Тя е в стил суинг, нещо ново за нашата естрада. Интересното е, че Иван Пеев прави чудесен аранжимент за диксиленд. Той използва елементи от народната музика и вмъква няколко такта на хоро.
След това от фирмата “Балкантон” издават малка сборна плоча със забавна и танцова музика ВТК 2832:
“Априлска шега”, м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов. Тя също става много известна.
Фирмата “Балкантон” издава на малка сборна плоча песента “Събота вечер”. Голям успех имат песните на композитора Тончо Русев по текст на поета Дамян Дамянов “Амазонката” и "Седемнадесетгодишните".
От 22. до 25. август на международния фестивал на забавната песен в Сопот, Полша, Богдана Карадочева представя България, а Мария Мицева е избрана за представителка на грамофонната фирма “Балкантон”.
"Да вярвам ли"
Режисьорът Васил Делов съобщава на Лили за конкурса в Барселона, като настоява и тя да участва. В началото на месец септември се получава потвърждение. За Испания трябва да заминат двама български представители, които да изпълнят една и съща песен. Избират Лили Иванова и Бисер Киров. Тя го кани у дома си и му пуска нейното изпълнение на песента "Да вярвам ли" на Ангел Заберски. Лили му обяснява основните моменти, подчертава чистия лиризъм, необходим за подплата на подобно изпълнение. Нейните заключителни думи са: "Да вярвам ли? Не чувстваш ли, че думите сами говорят? Певецът трябва да се съмнямва, да търси с печал и безпокойство отговора, да изживява съдържанието на песента. Така я приемам аз. Ти имаш друг натюрел и маниер на пеене и можеш да не приемеш моята, така да се каже, "редакция". И имаш пълна свобода при изпълнението. Важното е да почувстваш песента..."
Заминават наскоро. В пътешествието преживяват и весели случки. Като се разхождат по улиците на Женева се загубват. На първия фестивал за естрадна песен в Барселона, от 28. до 30. септември за голямата награда се борят 60 души от няколко десетки страни. В хотела журналистите веднага обсаждат нашите представители. В Барселона за пръв път пристигат български певци. Лили трябва да пее още на 28. септември - деня на откриването.
В речитатива, в интерпретацията, гласово Лили е наистина великолепна. Тя е едно малко, пулсиращо сърце, което сякаш командва пулса на препълнената зала в двореца на нацията. Толкова лиризъм, нежност и тихо страдание се излъчват от всеки неин звук. Публика и жури са като омагьосани. На една от фестивалните вечери тя пее с лъскава рокля и дълга вратовръзка, а на друга с черна рокля и бяла якичка, облечена като Едит Пиаф. Тази снимка слагат през 1972 в двойния албум "Обичам те".
След броени дни Лили Иванова става победителка.
Накрая на конкурса още преди да обяват крайния резултат директора на фестивала се покланя на Лили и казва:
- Моите почитания, госпожо. Трябва да ви обадя, че кметството на Барселона реши да даде специалната награда за най-добро изпълнение на вас.
Лили с пълно самообладание му кимва с глава и казва на испански "грасиас". Публиката скандира "Лили, Лили!".
Тя печели награда за най-добро изпълнение и е призната за най-добра певица на фестивала. “Да вярвам ли?”, м. Ангел Заберски, т. Николай Цонев, ар. Иван Пеев печели награда за най-добра песен. Младият Бисер Киров получава специалната награда на организационния комитет. Освен “Да вярвам ли” Лили пее на испански и песента “Камино”. След успеха й всички барселонски вестници пишат за триумфа на българите на фестивала. Целият испански печат е единодушен в оценките си за Лили Иванова - тя е певица от световен мащаб. Испанската телевизия я кани за снимки. Тук правят черно-бял клип на “Априлска шега”. Лили е елегантно облечена с кожено елече, пола и ботуши. Такава снимка слагат на облечката на малката й плоча на испанската фирма "Sayton" S. A.
Лили записва прекрасната песен "Да вярвам ли", получила най-много награди, с испански текст “Yo creo en ti”, ("Аз ти вярвам") .
На една снимка Лили се е качила на едно старо дърво в градския парк, в центъра на Барселона.
В сп. “Жената днес”, бр. 7, от 1973 г., поместват интервюто
“Българската песен в Испания” на певеца Бисер Киров, който също участва на фестивала като представител на България.
Крах с Ангел Заберски
След този успех, при завръщането си в София, в отношенията на Лили с композитора Ангел Заберски настъпва рязка промяна и охлаждане. Той се чувства ощетен парично, защото не получава полагащия му се хонорар. Освен оценката на публиката наградата носи и две хиляди долара. Режисьорът Васил Делов предлага да ги разделят поравно. В България обаче Ангел Заберски иска цялата сума. За да няма дразги Лили се отказва от парите. Иван Пеев взема 500 долара за аранжимента. Това кара композиторът да го съди. Пред следователите Лили защитава съпруга си, макар да е в обтегнати отношения с него и да се намира в процес на развод. За да усмири страстите, певицата дава на композитора всички спечелени статуетки. Остава й само споменът за победата и за едно приятелство. С това творческото им сътрудничество приключва и се слага край на така успешната им съвместна работа.
След това Лили има участия в редица телевизионни предавания и дава концерти по цялата страна. След турнето в Испания следват концерти във Франция.
В края на годината тя е избрана от слушателите за най-популярната певица у нас.
“Мелодия на годината” 1968
На телевизионен конкурс “Мелодия на годината”, Лили печели първа награда с песента “Без радио не мога”, м. Георги Костов, т. Милчо Спасов. Това е един от най-хубавите й телевизионни клипове. Лили, облечена в дънки, играе хоро и пее в птицефермата сред пилетата. Оттогава почват галено да й казват: “Лиленцето, пиленцето”.
|
1968