|
В началото на март 1966 г. Лили осъществява 1-месечно успешно турне в Полша с известния джаз-пианист Сашо Мирев, което предизвиква възторжени отзиви в полския печат. Музикалният критик Збигнев Корполевски пише статия за нея. Тя е поместена в мартенския брой на полското сп. “Джаз”. Ето част от неговия ласкав коментар. “Позволявам си да заключа с висока оценка по адрес на младата българска певица Лили Иванова. Бихме били щастливи, ако в близките години по нашите естради се появят таланти като нея...”
Всичко е като в някакъва вълшебна приказка. Това, с което се захваща Лили й се отдава. Тя не се разпилява и не се самораздава. Умее да се концентрира над това, което прави. Лили може да изпее всяка песен, която поиска. Но тя я изпълнява по свой и неповторим начин. Дори някои по-слаби творби, които при друга певица биха звучали сладникаво и сантиментално, като кич, биват запълвани от нея с дълбочина. Тя им вдъхва силно чувство и нов живот. Нейния непогрешим инстинкт, смесен с необичайния й вкус я спасяват от избора на лесни и “гладки” песни. Може би, на това никой не може да те научи. Или го можеш или не, или имаш талант и умееш да пееш, или го нямаш. Лили винаги успява да намери правилните средства, да изтръгне максималното от музиката и текста. Нейната природна интелигентност, плюс красивия й глас, карат слушателя да има чувството, че тя може да следва всяка идея на композитора. Лили успява да превърне и най-обикновенната песен в шлагер на деня. Постепенно тя открива силата на чувствата, въздействието, което оставя върху другите хора, които седят в публиката и се оставят да бъдат водени от нея. Техните реакции винаги я интересуват и вълнуват. От аплодисментите след всяка песен тя разбира и се убеждава, че е добра певица. Публиката се радва и я обича. Благодарна е, че Лили и дава топлина. В душите на хората покълва нова и светла вяра в доброто. Сега те се облагородяват и се чувстват по-приятно от преди. Това младата певица усеща със сетивата си не само в България, пред своята публика, но и в чужбина. Тя разбира, че хората й се доверяват и вярват. От своя страна тя се старае да благодари на публиката и да й отвръща с обич и преклонение. Всеки концерт за нея е като древен, свещен ритуал. Преди започването му тя предпочита да е сама, за да може по-добре да се концентрира.Тези вълшебни мигове са изпълнени с благодарност и благоговение. Лили се държи с другите така, както желае те да се отнасят с нея. Но това съвсем не означава, че те винаги са коректни с нея. Вниманието и тактичността, като че ли са чужди в музикалните среди. Лили е упорита и строга, но най-вече към себе си. Тя има здрави житейски принципи. Не можеш да накараш другите да работят вместо тебе, не можеш да ги претоварваш. Всичко трябва да мине през самия теб, да го изпиташ лично, значи да го направиш сам.
На 24. април 1966 г. тя става на 27 години. Фирмата “Балкантон” издава на цветни фонокарти, с красиви изгледи от България, станалите вече много известни песни “Събота вечер” и “Море на младостта”. Това е новост за нашата страна.
На тържественият концерт по случай 1. май в покрития стадион „Лужники“ в Москва присъстват 15.000 души. Лили е поканена на това отговорно участие. Тя побеждава притесненията и се представя блестящо.
Вкъщи настъпва голяма радост. Родителите ми купуват съветски телевизор с широк екран “Электрон”. Децата от нашата улица отново започват да се струпват у нас, за да гледат някой интересен филм. Особено ми харесва детската серия за коня Фюри. С голям интерес гледаме излъчването на първия, български, сериен филм “Семейство Калинкови”.
"Златният ключ"
След упорития труд най-накрая идва и дългоочакваното признание. Но не у нас, а в чужбина. Както се казва в една стара народна мъдрост: “Никой не е станал пророк в своята страна”.
От 23. до 26. юни 1966, в Братислава, Чехословакия, се провежда авторитетния международен интервизионен фестивал на забавната песен “Златният ключ”. Лили е избрана от Концертна дирекция и “Балкантон” да представя България. Нашият композитор Димитър Куситасев е член на международното жури. С него и с Иван Пеев Лили Иванова се явява на първият си международен конкурс. Фаворити на журито са Карел Гот и Хелена Вондрачкова. Руската артистка Любов Орлова, която също е член на журито се съмнява в резултатите от гласуването и предизвиква ревизия. Чешката страна има претенции за първото място на техния изпълнител. Установява се обаче, че неизвестната българска певица събира повече точки. Лили Иванова побеждава Карел Гот и е класирана на първо място. Неочаквано младата певица печели наградата "Златният ключ" за изпълнението на песента “Адажио”, м. Ангел Заберски, т. Йордан Милев, аранжимент Иван Пеев. Песента получава също така първа награда за музика и първа награда за текст. Лили не скрива гордостта си, когато музикантите от големия оркестър я питат от кого е аранжимента на песента. Тя се радва понеже той е дело на нейния съпруг. На гала-вечерта на победителите при връчването на наградите Лили е в странно състояние, като в транс. Това е незабравимо и грандиозно преживяване за младата певица, която е трогната до дъното на душата си. Това е някакво вълшебство. Струва й се, че сънува и в същото време е съвсем будна и напрегната до краен предел. Вгълбена дълбоко в себе си и мълчалива, тя е извън себе си от възторг и иска да прегърне целия свят. Лили е изненадана, развълнувана и очарована. Тя дава всичко от себе си, но в следващия миг отново е недоволна от изпълнението си. Тя е сигурна, че може да пее дори още по-добре. За себе си открива, че успехът внезапно я окриля. Той й вдъхва нови, непознати досега енергии. Прави я по-красива и смела. Конкурсът се предава късно през нощта, директно по телевизията, което й носи признанието и уважението на международната публика.
Тогава за пръв път по телевизията виждам „на живо“ как пее Лили Иванова. В понеделник, на 27. юни, нашата преса и радиото отразяват тази радостна новина. Родителите ми четат във в-к “Народна култура” статията “Лили Иванова - носителка на “Златният ключ”. Във вестниците пишат за нейната победа в Братислава. Появяват се първите й снимки.
Веднага след победата, от унгарската телевизия се свързват с водещия на българската делегация с молба още на следващия ден Лили Иванова да пее в Будапеща. След победата в Братислава Лили заминава с влака за Унгария и е гост на телевизията. Тук столичаните вече я познават и спират на улицата за автографи като истинска звезда. В Будапеща Лили отново представя песента, спечелила най-много награди на конкурса.
Фирмата "Балкантон" издава на малка плоча ВТК 592 песента "Адажио".
"Песни за българското Черноморие"
На следващия ден Лили се завръща в България. На аерогарата в София обаче никой не я посреща. Няма никакви журналисти и фоторепортери. Тя заминава с Иван Пеев за курорта Слънчев бряг за да пее на започващия в началото на месец юли ІІ. “Конкурс за най-хубава песен за българското Черноморие“, който се провежда в бар-вариетето. Между участниците е класирана и новата надежда на българската естрада Лили Иванова. Тя се представя с две нови песни “Море на младостта” и “Бялата лодка”, които са включени в дългосвиреща плоча на фирмата "Балкантон". Тук обаче забраняват да се съобщава и коментира за спечелената награда „Златният ключ”, което огорчава изпълнителката. Телевизията предава конкурсната програма. След успешните турнета в чужбина и победата в Чехословакия от нея се очаква много. За нея вече се говори навсякъде и хубаво, и лошо. Жените от квартала разправят, че първия й мъж е лекар. Стигнали до развод защото й забранявал да пее и я ревнувал. Спомням си всичко съвсем ясно. Сякаш я гледам сега. В нейното изпълнение на прекрасната балада на Йосиф Цанков има нещо ново и свежо, а сценичното й поведение е магнетично и покоряващо. Дългият речитатив е изпълнен с толкова лиризъм и откровение, че трогва до сълзи слушателите. За тази песен Лили е отличена със специалната награда на радиослушателите. На другата вечер конферансието я обявява, но тя не се появява веднага. Следва дълга пауза. Един лъч от прожектор я търси в залата и осветява нейното лице и крехка фигура. След това, тичайки по стълбите, Лили стига до средата на сцената, грабва микрофона и развълнувана запява първите строфи. Като, че ли в началото на песента тя е притеснена и нервна. Започва тихо, почти свенливо, но бързо се окопитва и силния й глас се справя с големия оркестър. Вкъщи, пред телевизионния екран, всички сме онемели и поразени. Най-после виждаме наяве този феномен. Аз съм още дете и действително виждам чудото, наречено Лили. Да, тя наистина прилича на момче. Много е дребна и някак си плаха. Голямата песен на Ангел Заберски също се харесва на публиката и тя заслужено аплодира младата певица. Въпреки силното си изпълнение, заредено с много чувство, Лили получава само трета награда от журито за “Бялата лодка”. Първа награда печели песента “Делфините”, м. Димитър Вълчев, т. Димитър Керелезов, в изпълнение на Йорданка Христова, а втора награда получава “Спомен от лятото”, м. Иван Стайков, т. Захари Петров, в изпълнение на Мими Николова. Общо взето публиката харесва Лили Иванова, но не всички “специалисти” са спечелени и имат еднакво мнение. За нея се спори. Все още има скептици по отношение на нейния талант. Лили изпитва на свой гръб конкуренцията, която расте с всеки ден. Един неписан закон отново се потвърждава на практика. Победителят остава в крайна сметка сам. Когато я виждат на улицата нейните колеги минават на другия край на тротоара, за да не я поздравят. Тогава на този конкурс у нас се появява нова певица. Маргарита Димитрова има интересен, много нисък
и плътен глас. Заради нейния алт я наричат “Балканският
лъв”.
Фирмата "Балкантон" издава малка плоча ВТК 2797: "Адажио",
"Бялата лодка".
"Защо така"
В края на лятото, от 25. до 28. август 1966, в Сопот, Полша, се провежда VІ. фестивал на естрадната песен. Лили Иванова е избрана да представя България на този важен музикален форум. Още на първата вечер Лили трябва да пее в международния конкурс за изпълнители. Тя е втора по ред и изпълнява пред взискателната публика песента “Море на младостта”. На 26. август Лили е последна, двайсет и пета по ред. Тя пее песента на известната полска певица Мария Котербска “Не мога така”, м. А. Маркевич, т. Е. Палаш, ар. К. Винклер, в конкурса за полска песен. Тя изпълнява тази хубава и мелодична песен с български текст "Защо така". На 27. август Лили участва с песента “Адажио” в конкурса “Песен без граници”. На 28. август пее и нашия млад певец Константин Казански, който представя българската фирма за плочи “Балкантон” с песните “Морето”, м. Петър Ступел, т. В. Априлов и “Две китари”, м. и т. Шарл Азнавур. На гала-вечерта на победителите обявяват, че Лили получава трета награда за изпълнението на полската песен “Защо така”. Концерта се излъчва по телевизията в рамките на програмата Интервизия. С тази победа Лили става вече популярна певица в много социалистически страни.
В СССР, фирмата “Мелодия”, издава няколко малки плочи:
Д 18561-2: Международный фестиваль эстрадной песни - Сопот 66, “Не умею так”, (българското заглавие е "Защо така").
ЗЗГД-000491: “Кругозор” № 11 (11) Двенадцать минут в Сопоте, “Море молодости”.
Заедно с Иван Пеев Лили започва да работи усилено върху изчистването на стила от чужди влияния. Тя изгражда свой нов, собствен, музикален почерк. Лили постепенно се ориентира и изпълнява песни предимно на български композитори, написани за нея.
Песенен турнир "Дружба"
След това, Лили става “откритието” на фестивала "Дружба" за естрадни песни на социалистическите страни. Той се провежда в шест етапа, в столиците на тези шест страни. Отново избират Лили за представителка на България. Тя взема участие в първия етап на песенния турнир в съветската столица. Още от първото й излизане на сцената московчани я обикват. Песента "Море на младостта" Лили Иванова пее и в Москва. За зрителите превеждат дългия речитатив в началото на песента:
"Вновь мы с тобою у моря. Ты молчишь, и только крик чаек и шум прибоя нарушают тишину."
С нея лауреатката на международния конкурс в Сопот, популярната българска артистка Лили Иванова, става любимка и на съветската публика. Големият композитор Оскар Фелцман, който е член на журито, се изказва много ласкаво за пеенето на Лили:
"Тук имаше и истински драматизъм, и нежност, и това чувство за мярка, което характеризира истинските художественни явления".
Извън рамките на фестивала Лили изнася редица концерти из страната с оркестъра на Иван Пеев “Черните перли”. Фирмата “Мелодия” издава няколко малки плочи:
Д 00025751-2: Международный фестиваль эстрадной песни - Москва 66, “Без радио не могу”,
ЗЗГД-000588: Гости Москвы 66, “Море молодости”,
Д 24567-8: Всем, кто любит песню, 6 серия, “Море молодости”,
Д 23003-4: Музыкальный калейдоскоп, 9 серия, “Луи”.
|
1966