|
Бойното кръщене в зала "Универсиада"
През лятото на 1964 Лили участва и пее на сборен концерт в парка на Свободата, в София. Тя печели симпатиите на широката публика с изпълнението на нашумялата италианска песен “Малка съм аз”. Милчо Спасов прави хубав превод на текста на български език. Този хит е от репертоара на италианката Джилиола Чинкуети, победителка в конкурса “Голямата награда на Евровизията за песен”. Той се състои в края на май в датската столица Копенхаген.
През есента тя започва трето турне с оркестъра на Здравко Радоев. Лили прави кавър версия на „Лунни лъчи“, м. Йосиф Цанков, т. Димитър Точев от репертоара на известната Мими Николова.В страната тогава пристига на гастроли певицата Джейн Сверт и нейната група “Северните тигри”. На Лили поверяват първата част, като подгряваща певица. Втората част включва изпълнения на популярната у нас шведска певица. В Габрово някои започват да свиркат и не искат да слушат младата непозната за тях българка. Те настояват по-бързо на сцената да се появи атрактивната певица, която е бивша балерина и танцува отлично. На практика обаче се получава така, че само след няколко концерта в провинцията Лили успява да се утвърди, получава аплодисменти и има успех. Така се стига и до отговорното й участие в гала концерт пред софийската публика в зала “Универсиада”. Лили пее за първи път у нас пред 3.000 публика. На този концерт Лили изпълява на български език популярната италианска песен “Куоре”, от репертоара на Рита Павоне. Столичната публика я приема изключително радушно. Това участие допринася изведнъж да се заговори за неизвестната дотогава изпълнителка. Лили доказва, че превъзхожда певчески, артистично и репертуарно любимката на публиката. Звездата Джейн Сверт остава в сянка. На другия ден тя е съвсем разстроена и ядосана. С разбити нерви шведката напуска нашата страна без да може да изпълни докрай поетите си ангажименти. След години двете певици отново се срещат като конкурентки на фестивала в Барселона, Испания. Тогава Джейн сверт заявява пред журналистите: "Страхувам се от грозната българка с красивия глас".
След успеха в зала “Универсиада”, Лили Иванова добива увереност и известност. Тя започва да изпълнява песни със собствена група. В репертоара й вече влизат и български песни. По ирония на съдбата, става така, че след тези концерти Лили отново гостува в Габрово. Тя пак е в същата зала, където само преди месец някои се опитваха да я освиркват. Сега Лили отново пее пред същата публика. Тя успява да я покори и заслужено получава цветя и аплодисменти.
Първият сингъл
Стига се до осъществяването на нови записи в радиото и издаването на първата малка плоча на Лили от нашата фирмата “Балкантон” с каталожен номер ВТМ 2705:
“Ако имах чук”, м. Трини Лопец, б. т. Милчо Спасов
съпр. орк. “Балкантон” с рък. Димитър Ганев.
Тази плоча се разпродава бързо. Това е нов успех за
младата певица.
Лили Иванова е поканена да изпълни известната песен “Куоре” в българския игрален филм “Неспокоен дом”. Снимките се правят в елегантния столичен бар “Астория”, до американското посолство.
“Ало, Белград, тук София”
След това съдбата я отвежда в столицата на нашата
западна съседка Белград. По това време българската и югославската телевизия започват да подготвят предаване за най-популярните естрадни певци на двете страни. Мария Косева не иска да пътува сама и настоява да включат и Лили. Тя също получава покана за участие и заминава за снимки с влака за Белград. Предаването на режисьора Васил Делов трябва да се излъчва на живо по двете национални телевизии и представлява своеобразен телевизионен мост, свързващ столиците на двете съседни държави. Тази програма се казва “Ало, Белград, тук София”. По-голямата част от дните минават в репетиции и подготовка на предаването. Артистката Милка Янакиева умее да гледа на кафе. Тя предвещава на Лили неочаквана и голяма любов. Уверява я, че ще има късмет в новия брак. Една вечер участниците отиват на вечеря в луксозен ресторант с програма - преди всичко стриптийз. Тогава за такова нещо в България само са чували. За изненада на всички в препълнения ресторант работи български оркестър. Тук Лили се запознава с ръководителя Иван Пеев, който свири на пиано. Още по време на представянето им тя се влюбва в него от пръв поглед. Той е безумно красив. Като икона. Лили не откъсва очи от бледото аристократично лице, тъмните очи и смолисто черната коса. Тази вечер нищо и никой не може да я раздели от него. Късно през нощта двамата вървят прегърнати по тихите улици на Белград. Лили изгубва всичките си съпротивителни сили и отива да преспи в неговата квартира. Цяла седмица тя се събужда в прегръдките на Иван Пеев и в неговото топло легло. Рано сутрин тя става безшумно и бързо се прибира в хотелската си стая. Телевизионният мост минава успешно. Обаче, накрая на гостуването, някои от по-наблюдателните колеги разкриват тайната на влюбените. Започват да настояват, къде на шега, къде сериозно, те да се сгодят. Какво по-хубаво от това! Младият талантлив музикант и успешната певица да създадат семейство. Българските артисти си тръгват, изпратени сърдечно от голяма група приятели. Някъде сред изпращачите е и Иван Пеев. Той идва само заради Лили, която става новата му любов и муза.
В София разбира се я чака Здравко Радоев с новите си ангажименти и предстоящото турне.
Фирмата “Балкантон” издава втора малка плоча на Лили Иванова, като солистка на оркестър “Балкантон”. Тя включва песните:
“Ако имах чук”,
“Cuore”, (Сърце), м. Бари Ман, т. Синтия Вейл, италиански текст Роси, съпр. орк. “Балкантон” с рък. Димитър Ганев,
а на другата страна са две инструментални пиеси на оркестъра.
"Момчето и брезичките"
Младият композитор Ангел Заберски оценява таланта на
Лили и започва да пише специално за нея. Така се ражда “Момчето и брезичките”. Тази песен има голям успех. Спомням си, че в пресата един музикален критик се опитва дори да протестира. В една статия той недоумява и пита защо на финала Лили пее “Това момче съм аз”. За него това е един вид провокация. Младата певица, подстригана и облечена като момче, да пее в мъжки род. Кой може да му обясни, че хубавия текст на песента е написан от поет? По-късно певецът Георги Кордов също записва и изпълнява тази голяма песен. В някои днешни публикации откривам, че именно тази позабравена творба се цитира погрешно като “Брезите и момичето”.
|
1964