|
КОМЕНТАР НА Евгени Колев в news.bg
=============================
Потъналият от десетилетия в пясъците на забвението Асен Гаргов нотариално забрани на незабравимата Лили Иванова да изпълнява вечния хит „Детелини". Какво се крие зад това - накърнено мъжко самолюбие, творческа ревност, обикновено сребролюбие?
Или поредните простотии на родни звезди от категория „залязващи", каквито през последните 20 години направиха от българската популярна музика агонизиращ жанр.
Преди Десети посбръчканите ни днес попизпълнители се радваха на любовта на народа, на многохилядни тиражи от студиата „Балкантон" и „Мелодия" (СССР) и със зъби и нокти се бореха за нежната грижа и благосклонност на Първия или поне на някои от членовете на Политбюро. След сакралната дата войната помежду им вече е за оцеляване на силно променения пазар. На качество и на ценности.
Защото, ако рекламираната като политическа промяна „10.11.1989" донесе нещо в България, то бе рязко изменение в културно-интелектуалната среда. В нея с предприемчив дух избуяха изпълнители, които вярно надушиха ценностите и потребностите на новото време, новите условия, новите поколения - свобода за пошлото, вулгарното, извратеното.
И новите звезди успешно продават лесно смилаемата си продукция посредством силиконови цици и устни, разкрепостено облекло (по-точно: съблекло), скандални истории с привкус на секс с футболисти, мутри, „бизнесмени". Жълтите медии само духаха на огъня, попаднал на благодатна почва.
Чалгата прекалено лесно се превърна в начин на живот. Радио и ТВ ефирът са пренаселени с Лияни, Ивани, Гергани. От всякъде с бял мерцедес „пиленца идват при батко", за да направят нещо откачено в някоя квартална кръчма.
Поп, рок и джаз се превърнаха в музикални жанрове на „не-жълтото" малцинство от народонаселението.
Вместо да се борят за правото си за съществуване, т.нар. стари звезди се опитаха да се впишат в новата картинка. Потърсиха медийната си ниша с чалга аргументи: тази се хванала за перуката с онази за минала слава, на другата излезли две паралелни автобиографии, в които, разбира се, оплюва колеги, този и този не си плащали данъци, не си внасяли сумите по авторски права. Вярно, скандалът продава, но не и стока с изтекъл срок на годност. Ако смениш опаковката на вмирисания салам, той все пак ще си мирише.
Новите поколения са чужди на шлагерите от седемдесетте и осемдесетте. Чужди са им текстовете, чужди са им мелодиите, непознати са им емоциите.
Може би Лили Иванова стана единствената звезда от това поколение, която разбра (или от онези години си го е можела) как да се продава. Актуално, модерно и скъпо.
И вероятно затова най-честите нападки от собствените й колеги са срещу нея. Е, морал и търговия рядко са съвместими понятия. Но това е друга тема.
По-жалко е, че хора, създали едни от култовите хитове на втората половина на 20 век, се карат като махленски клюкарки, налагайки калния отпечатък на балканска простотия на всичко направено от тях.
Още по-жалко е, когато звезда от ранга на Камелия Тодорова получава аплаузите на гилдията не за сценична изява, а когато като дете сираче хлопа по вратите на Министерството на културата, за да се жалва, че държавата нищо не е направила за тях. Не като идеологическия отдел на ЦК: с едната ръка - тоягата-цензура, ама с другата - морковче.
Що не си спомням световните медии да са информирали за подобен хленч от Тина Търнър, Елтън Джон, Синатра, Луиз Армстронг.
Наистина, държавата ни абдикира от българската култура. Не в онзи смисъл, в който присъстваше из нея преди двайсет години. В онзи, в който би създала подходящи пазарни условия за свободно развитие на всеки талант.
При подобни условия на сцената-пазар остават само най-способните и най-харесваните от публиката. За останалите остава да ближат рани, бършейки праха от последната си издадена плоча от 1981.
А за „Детелини" - жалко, много добра песен е.
|
Трилистните детелини на българския поп