Е, и аз най-после прочетох книгата, породила толкова прикаки – много шум за нищо! Нито има –някакви изключителни пикантерии, които тъпаците да веят като знаме, нито има нещо обидно (не съм и очаквала подобно нещо), за съжаление няма и кой знае какво хубаво и интересно. Романизираните биографии позволяват като жанр много повече волности, но явно респектиран от Лили, авторът се е придържал към фактите и разказите на очевидци. Според мен се е получило малко подобрено издание на „Нашата Лили”, още повече, че се описват същите събития, като е добавено само някои неща за личния й живот.
Продължавам да си мисля, че тази „война” не е „за“ Лили и не трябваше да допуска да я вкарват в този сценарий, защото тя абсолютно нища не губи от излизането на т.нар. „неофициална биография“.

"Дори да ни делят различни истини, не сме ли все е едни и същи хора..."