Глътнах я за час и половина. Какво да ви кажа - пълно разочарование. Боза и половина, Лили в тази книга е поднесена като силно сиропирана баклава. Това е някакъв сборник от интервютата на Исак Гозес с Лили Иванова, само че преразказани и с повече подробности. За съжаление - и с умозаключения, които на места изглеждат неадекватни.
Книгата всъщност е сборник от отделни новелки. Във всяка от тях бъка от неточности, които лично мен ме дразнят. Ако човек не знае нищо за Лили Иванова, както и да е. Ама така да подредиш нещата, че да излезе, че "Хризантеми" е изпята преди още Лили да е срещнала Янчо Таков и че дори е забранена за пускане по радиото, щото някой я намирал за прекалено елементарна....Или че за записа на "Събота вечер" Лили Иванова за първи път е влязла в звукозаписно студио. Прекалено ми се вижда. Вярно че широката публика няма забележи тези неща, ама човек като пише биография, би трябвало да се стреми поне малко да подреди фактите, ако и не да се опита да осмисли живота на човека, когото описва. Тука няма такова нещо. Всичко е изсипано на едно място и читателят е оставен сам да се оправя и да се опитва да разбере що за човек е Лили Иванова.
Много подробно е описан животът й с Иван Пеев. Даже и аз, дето уж знаех доста неща, се изумих от съвместния им живот, който според тази книга е някакъв низ от нещастия. Прекалено много място е отделено и на Янчо Таков, като че ли е нещо кой знае какво.
Детството почти липсва, изчерпано е само с нещата, които и без това знаем: за баща й и цигарената му кутия, за майка й и за вуйчо й, който свирел на нещо си, за класната, за учителя по пиано и т.нат. А пък Родика е стнала "Радика".
В крайна сметка и стилът на книгата е един такъв никакъв. След като десетки страници наред си описвал какво представлява Иван Пеев, да му дадеш възможност да каже само три изречения, ми се вижда най-малкото несправедливо.
В цялата книга само веднъж се разсмях истински - на описанието на случка с Йорданка Христова в Белград. Няма да ви я разказвам, прочетете си я сами. Макар че не е написано в прав текст, от тази случка можете да разберете що за "човек" е Йорданка Христова. Точно такава , каквато винаги съм си я представял - лицемерна до пръсване и също толкова тъпа.
Все пак мисля, че е по-добре да прочетете тази книга отколкото да не я прочетете. То след целия шум, който се вдигна, как да не я прочетеш. В "Хеликон" добре се бяха подготвили. Разпръснали са из цялата книжарница купчинки от нея, та да не би някой да не я забележи.